В допълнение към разходите за производствени ресурси, които остават над средните за дългосрочен период, и цените на някои селскостопански стоки, които се понижават, фермерите в Европейския съюз трябваше да се изправят пред разнообразни и трудни метеорологични условия през пролетта, което доведе до намалени прогнози за добив и качество за няколко селскостопански стоки. Въпреки това някои ранни признаци на подобрения се появяват на хоризонта. Например торовете станаха по-достъпни след спада на цените на природния газ. Въпреки че е все още над общия процент на инфлация, инфлацията на храните в ЕС започва да се стабилизира. Публикувано днес от Европейската комисия, изданието за лято 2023 г. на краткосрочния прогнозен доклад за селскостопанските пазари в ЕС представя най-новите тенденции и перспективи за селскостопанските пазари.
Неблагоприятните метеорологични явления през пролетта – суши, липса на дъжд или прекомерни валежи – доведоха до забавен цъфтеж, късни сеитби, повишен риск от вредители или намалена наличност на вода до пълно унищожаване на реколтата в случай на най-тежки събития.
Нарастването на производствените разходи, наблюдавано след войната в Украйна, се забавя и дори започва да намалява. Те обаче остават доста над средното ниво. Някои фермери все още изпитват финансов натиск и затруднения с паричния поток.
В този контекст Комисията прие na 14 юли своя изключителен пакет за подкрепа от 330 милиона евро, представен на 23 юни 2023 г. Фермери от ЕС от Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия и Швеция ще се възползват от тази допълнителна финансова подкрепа, докато фермерите от България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия ще бъдат обхванати от отделна помощ за 100 милиона евро за справяне с пазарните дисбаланси. Всички държави могат да допълнят тази подкрепа от ЕС до 200 процента с национални средства. Няколко други мерки, включително възможност за по-високи авансови плащания, трябва да подкрепят земеделските производители, засегнати от неблагоприятни климатични явления.
Общата макроикономическа ситуация в ЕС продължава да е изправена пред дисбаланси и несигурност. Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне 5,4 на сто през 2023 г., като инфлацията при храните ще допринесе за 39 на сто от общото увеличение на цените на потребителско ниво. Това продължава да оказва влияние върху решенията за покупка на потребителите, облагодетелствайки марките на търговците на дребно и по-евтините продукти от или извън същата категория, например птиче вместо говеждо месо. Млечните продукти, пресните плодове и зеленчуци и органичните продукти продължават да бъдат засегнати от по-слабо търсене. Също така особени трудности изпитва лозаро-винарският сектор, изправен пред спад на потреблението на вино, особено на червено и розе, и по-нисък износ в сравнение с историческото ниво, постигнато през последните две години. Ето защо Комисията наскоро разреши финансирането на кризисна дестилация в подкрепа на винопроизводителите в ЕС.
Полски и специализирани култури
Производството на зърнени и маслодайни семена в ЕС може да се увеличи през 2023/24 г. съответно с 5 и 8 процента. Износът на зърнени култури от ЕС може да продължи да нараства с около 6 процента, докато вносът на зърнени култури в ЕС, особено от Украйна, се очаква да намалее с 35 процента от исторически високото ниво, наблюдавано през 2022/23 г. Това се дължи на продължаващата работа за подобряване на логистичните вериги и инфраструктури за украинския внос, но също и на по-високото вътрешно производство в ЕС. Подобна тенденция се очаква и при вноса на рапица и слънчоглед.
Секторът на захарта преживява рекордни цени, а производството на бяла захар в ЕС за 2022/2023 г. се оценява на по-ниско спрямо 2021/22 г. с 12 на сто. В резултат на това вносът на захар в ЕС може да се увеличи. Производството в ЕС може да се повиши през следващата пазарна година с очаквано увеличение от 15,5 милиона тона въпреки късния старт на кампанията за сеитба на цвекло. Потреблението на захар в ЕС остава стабилно, независимо от високите цени.
Високите цени имат противоположно въздействие върху потреблението на пресни плодове и зеленчуци, като пресните праскови и нектарини са отрицателно засегнати (също поради по-ниско качество), докато пресните домати остават незасегнати, също благодарение на стабилната наличност на вътрешния пазар.
Животински продукти
Като се имат предвид по-ниските средни цени на суровото мляко и разходите за суровини, които все още остават високи, доставките на мляко в ЕС през 2023 г. може да са с 0,2 на сто по-ниски от миналата година, тъй като клането вероятно ще се ускори през лятото, за да се балансира финансовата ситуация на ниво ферма. Някои ранни признаци вече са наблюдавани в някои страни от ЕС.
Износът от ЕС на обезмаслено мляко на прах, масло и суроватъчни продукти се е увеличил съответно с 33, 11 и 5 процента от януари до март 2023 г., което се дължи на спада в цените на млечните продукти в ЕС и повишената им конкурентоспособност в сравнение с основните конкуренти. Това може да има положително въздействие върху очакваното възстановяване на износа, особено на масло и обезмаслено мляко на прах.
Производството на говеждо месо в ЕС отбеляза спад от 3,7 на сто през първото тримесечие на годината и се очаква да намалее с 1,8 на сто тази година. По-ниското предлагане на говеждо месо продължава да подкрепя цените на производителите на говеждо в ЕС. Консумацията на говеждо месо в ЕС продължава да намалява – с 1,7 на сто по-малко от миналата година, при 10 кг на глава от населението. Ниският брой заклани прасета на пазара на ЕС продължава да поддържа високите цени на свинете, докато търсенето остава високо. Потреблението на свинско месо на глава от населението в ЕС обаче може да намалее и да бъде около 30,4 кг през 2023 г.
За разлика от развитието в секторите на говеждото и свинското месо, страдащи от намаляващи репродуктивни стада и все още високи разходи за суровини (главно фураж), производството на птиче месо в ЕС може да нарасне с 2,4 на сто през 2023 г. Консумацията на птиче месо в ЕС на глава от населението може да нарасне с почти 1 кг, но не се очаква това да компенсира напълно загубите при други видове месо и така общото потребление на месо в ЕС може да спадне с 0,7 кг (-1 процент) през 2023 г.