Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Основни принципи на регенеративното земеделие

Видео

Превод на видеото на български език:

Природата като модел в селското стопанство - петте основни принципа на регенеративното земеделие

Пет принципа:

  1. Защита на почвената покривка
  2. Минимална механична намеса
  3. Растително разнообразие
  4. Постоянна коренова мрежа на растенията
  5. Интегриране на животни в жизнения цикъл на почвата

Добре дошли на този урок за основните принципи на регенеративното земеделие. Това, което ще разгледаме, са основните принципи или това, което може да се нарече и модели, които направляват начина на работа на регенеративните земеделски производители. Този важен раздел е в основата на движението RegAg, тъй като тези принципи направляват начина, по който земеделските стопани работят и мислят за почвата. Както беше споменато в един от предишните уроци, основата на RegAg е по-скоро търсене на резултат, отколкото подход, ориентиран към въвеждането или краен резултат. Това означава, че фермерите, които възприемат RegAg, не наблюдават как трябва да изглеждат „нещата“, а се стремят към желаното състояние, което искат да постигнат.

Цели на обучението

В този урок ще разгледаме как да използваме природата като модел за земеделие, както и ще научим петте основни принципа на регенеративното земеделие.

Как работи природата 

Първият въпрос, който трябва да се зададем, е как работи природата. Това, което виждаме в природата, или процъфтяващите непокътнати екосистеми, е дело на милиони години изследвания и развитие. Природата е разработила и приложила през дълги периоди от време много различни методи и модели на форми на живот, развиващи се в симбиоза и в общности. Някои форми са древни, докато други са еволюирали, за да оцелеят само за кратко. По този начин, това, което можем да видим в природните ландшафти, са доказани модели, които трябва да ни ръководят в разработване на системи, които да наподобяват колкото е възможно повече тези изпитани и тествани резултати. 

Нека разгледаме въпроса как са функционирали и се развиват старите естествени гори или древните прерии. Как успяват да оцелеят? Какви са техните водещи принципи, за да се развиват и поддържат невероятно богати и красиви екосистеми и ландшафти, които издържат в продължение на стотици, хиляди и милиони години?

Съществуват пет основни принципа. Разбира се, можем да определим много други в зависимост от фермера и насоката на неговото производство. Но тези пет принципа се споменават от почти всички земеделски стопани от RegAg. Първият от тях е: постоянна защита на почвената покривка или поддържането на почвата колкото е възможно по-активно.

Никъде в природата не се срещат открити почви за дълъг период от време. Естествените почви, в която и да е част на света, винаги са защитени с растителност. 

Ето как работи природата: тя защитава и дори натрупва своите ресурси. Природата има регенеративна сила и посока. Представете си свлачище някъде, където почвата и растителността отгоре изчезват в долината. Какво се случва тогава? Е, лишеите и мъховете бавно се връщат, живеят и умират и бавно започват да формират среда - т.е. тънък слой почва, върху който се появяват първите едногодишни треви. Те живеят и умират и продължават да изграждат почвата, докато се стигне до многогодишна растителност, до първите храсти, а на по-късен етап ще се появят и дървета. Докато след 500 или 5000 години, естествената растителност се развие до гора на същото място, както това се е случило на много места по света. 

Почвена броня

Това е начинът, по който работи природата: тя изгражда и защитава своите ресурси. Има поговорка, която гласи: „Смисълът на еволюцията е да развива красотата в света“. Тя изгражда и защитава почвата си, например чрез листата, които изграждат почвената броня в гората, с която защитава подземната растителност. Или с тези мъхове и треви, които се държат на тънък слой, не позволява на вятъра и дъжда да отмият този изключително важен ресурс. Но как се определя почвата в момента? Ами като мръсотия! Помислете как този термин „мръсотия“ символизира начина, по който обезценяваме и унижаваме основата на живота на земята. Вместо това трябва да ценим и да се грижим за този невероятно богат и чудотворен ресурс и да правим всичко възможно, за да го защитим. 

Откакто се е развило земеделието, се сблъскваме с противоречието да обработваме почвата заради необходимостта да се потискат плевелите и да се дава предимство на културите, обслужващи хората. А в същото време рискуваме да загубим „земята“ си. И точно това е, което се е случило по целия свят през последното хилядолетие. В книгата си „Мръсотия. Ерозията на цивилизациите“ Дейвид Монтгомъри показва доста впечатляващо как повечето цивилизации - от първата месопотамска цивилизация до гърците и римляните, до маите, ацтеките и културата на Великденския остров, са се сринали поради начина си на обработка на почвата. Оранта оставя почвата открита, „гола“ и незащитена от грубите сили на вятъра и водата. Това е било широко разпространено още в древността, както можем да видим на видеото: То води до загуба на тънък слой животворна почва.  Важно е да се отбележи, че това, което на пръв поглед може да изглежда като безобиден и бавен процес, всъщност е постоянна загуба – във времето в човешките му измерения - на невъзобновяем ресурс. Тази проблематика и проблематиката, която стои зад нея, сме разглеждали в предишните уроци, но е важно да направим кратък преглед на тази ситуацията тук. Още веднъж, било то поради вода или вятър: неплодородната почва е обречена да изчезне навсякъде по света. Така че, поддържането на почвата, колкото е възможно по-често, е от ключово значение. 

Механичното нарушаване

Вторият принцип е да се сведе до минимум нарушаването на структурата и състава на почвата. Природата не обработва механично почвата, с изключение на поведението на дивите свине, които „орат“ тук и там  по- малко. Но няма нищо друго в природата, което да нарушава защитната растителна покривка на почвата и самата почва в такава голяма степен, както човекът.

В съответствие с първия принцип, минималното нарушаване на почвата е от първостепенно значение за избягване на ерозията, деградацията на почвата, а с това и загубата на почвеното плодородие, както и постепенното отмиране на живота в нея. 

Разнообразие

Третият принцип е да се увеличи растителното разнообразие или малко по-общо казано разнообразието на всички форми на живот. Тук имаме предвид най-вече културите, които целенасочено развиваме, и животните, които целенасочено отглеждаме. В природата няма монокултури.
Едва ли някъде в природата можете да откриете само един растителен или животински вид, който да доминира на големи територии. Разнообразието в природата е от ключово значение за една непокътната екосистема. Здравословните екосистемите са изключително богати и изобилни. Освен красотата и богатството, които това създава, за нашата селскостопанска перспектива - то поставя основите за системи, които са устойчиви и могат да се справят много по-добре при трудни условия като суша или твърде много дъжд. 

Изследванията показват, че богатите системи произвеждат при трудни условия повече биомаса, отколкото монокултурни системи. Тук връзката отново е с почвения живот, защото всеки растителен вид отдава в почвата различни животворни коктейли под формата на ексудати. Точно както при нас, хората, ние не искаме всеки ден да яден едно и също. Нашата микробиология също не иска да се храни само с едно растение. Нуждаем се от различни източници на храна, за да останем здрави и това важи и за почвения живот. С широкото разпространение на монокултурите не само създаваме небалансирани и уязвими системи, но и губим все повече и повече разнообразие на растителни и животински видове. Тъй като основното земеползване на Земята в момента е земеделието, земеделски стопани имаме силно влияние и отговорност за другите форми на живот. Това са форми на живот, които са се развили в и за по-естествени системи. 

Да разгледаме проучване от Източна Южна Дакота, което показва, че, насекомите в естествените ливади са изключително богати на видове. В това проучване на царевично поле са събрани само 19 вида насекоми, и само седем в съседно поле със соя. Това показва как намалява богатството, красотата и устойчивостта на нашите изкуствени екосистеми. 

Четвъртият принцип е създаването на постоянна растителна коренова мрежа или поддържането на живи корени колкото е възможно по-често и по-дълго в почвата. След всичко, което научихме за близката връзка между растенията и почвения живот, можем да осъзнаем значението на постоянния поток на въглехидрати в почвата, за да се подхранват всички бактерии и гъби, живеещи там. От друга страна, когато оставяме нивите да пустеят за дълъг период от време, през лятото или през зимата - както често се практикува в наши дни - почвеният живот е подложен на „гладуване“ и много от микроорганизмите ще умрат, ако нямат постоянен източник на храна. 

Управление на пашата

Петият принцип се отнася до включването на животните в нашите земеделски практики. Най-богатите почви на земята, тези в големите равнини в САЩ, почвите на Масай Мара и в Серенгети в Източна Африка, плодородните почви на Източна Европа, са били изградени през стотици хиляди години на симбиоза между треви и животни.

50 милиона бизони са бродили из Големите равнини, 40 милиона гуанако в южноамериканската пампа и вероятно още толкова зубри и коне в Европа. Тревите са се нуждаели от животните толкова, колкото и животните от тревите.  И докато почвите са били подмладявани отново и отново от животните, тревите изпомпвали огромни количества въглерод чрез обширната си и дълбоко развита коренова система в почвата, както като остатъци от умиращи корени, така и като коренови ексудати. И така, нека видим дали можем да пренесем тази естествена взаимовръзка в нашата селскостопанска система, което ще бъде от полза за животните, растенията и почвите. 

Добре, нека отново да разгледаме тези принципи! 

  1. Нека винаги да се опитваме да защитаваме покривката на почвата. Да поддържаме почвата покрита. 
  2. Нека сведем до минимум механичното нарушаване на почвата. 
  3. Нека да засаждаме! Да задържим колкото се може повече растения и животни в най-голямо разнообразие.
  4. Нека осигурим постоянна коренова мрежа на растенията за най-дълъг период от време в почвата. 
  5. Нека интегрираме животни в нашите полета, за да имитираме продължилата милиони години еволюция на здрави непокътнати екосистеми

Благодарим ви, че изгледахте този урок!