През последното десетилетие хранително-вкусовата система на ЕС се оказа устойчива на кризи и производителността продължи да се увеличава, но този растеж беше по-бавен, отколкото в повечето други страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това сочи проучване на организацията, в което се призовава за справяне с проблема с помощта на по-ориентирана към резултатите Общата селскостопанска политика, пише Euractiv.
Въпреки големите амбиции земеделието да стане по-екологично, напредъкът в ЕС по отношение на устойчивото земеделие е в застой. ОИСР призовава за по-силно обвързване на екстензивните земеделски субсидии на блока с измерими резултати.
В много страни от ЕС биоразнообразието е намаляло, емисиите продължават да се увеличават, а натискът върху водата не е намалял, се казва още в доклада. Според авторите му този „спрял процес“ по отношение на устойчивия растеж съществува въпреки факта, че ЕС показва високи нива на амбиция и инвестира значителни ресурси. Например Зелената сделка на ЕС със своя селскостопански клон, Стратегията „От фермата до вилицата“, както и Стратегията за биоразнообразие поставиха акцент върху опасенията за устойчивост.
Докладът диагностицира „пропаст между политическите амбиции за устойчивост на околната среда и видимите резултати“ и препоръчва редица мерки, за да направят усилията на ЕС по-ефективни.
За ОИСР един от основните лостове, които ЕС има в този контекст, е Общата селскостопанска политика (ОСП). В крайна сметка програмата за земеделски субсидии съставлява около 1/3 от бюджета на блока и е „стратегическа“ за дневния ред на Зелената сделка. За да изпълни тази роля, ОСП се нуждае от фундаментално „преориентиране“, за да я обвърже по-силно с „декларираните приоритети и да се справи с възпиращите фактори“.
На практика това означава, че по-голям дял от парите трябва да бъдат предназначени за „възнаграждение на обществени блага“ като опазване на околната среда и климата.
Понастоящем голяма част от средствата на ОСП отиват за т. нар. директни плащания, които са обвързани с определени основни условия, но обикновено се дават въз основа на земеделската площ на стопанството.
Въпреки че признава, че през последните десетилетия е постигнат „значителен напредък“ в превръщането на субсидиите от ОСП в по-целенасочена степен, докладът констатира, че „най-деформиращите и потенциално най-вредните за околната среда форми на подкрепа“, като директните плащания, все още представляват почти 1/4 от подкрепата за производителите и трябва да бъдат намалени допълнително. От ОИСР искат още фокус върху насърчаването на иновациите в сектора на хранително-вкусовата промишленост. Те са решението, от което се нуждае ЕС, в отговор на растежа на селскостопанската производителност чрез интензификация на земеделието, който е довел до вредни последици за климата и околната среда.
Снимка: Wikipedia Commons