Превод на видеото на български език:
Здравейте, казвам се Елен Уран и съм микробиолог. От 2017 г. работя по изследователски проект за регенеративно земеделие в Темпелхоф. Добре дошли на първата лекция „Въведение, контекст, основни елементи в регенеративното земеделие“. Урок 4: „Бариери и предизвикателства в прилагането и преход към регенеративно земеделие“.
Регенеративно земеделие може да ускори напредъка в постигането на целите за устойчиво развитие и притежава трансформационен потенциал, който все още е в зародиш. Искам да ви представя информация за сложността и предизвикателствата на селскостопанската система и подходи за извършване на трансформация. Както ще видим, това е доста сложно и не се свежда само до практики за смекчаване на промените в климата и адаптация чрез технически иновации, политики и образование.
Ще разгледаме и нематериалните фактори на прехода от рода на култура, ценности и идентичност на индивидуално и общностно ниво и си взаимодействат на ниво ферма, на регионално ниво и на глобално ниво. След като гледате тази лекция, вие ще сте запознати със следните теми:
- Първо, ключовите бариери пред разпространението на регенеративното земеделие
- Второ, въздействието на икономическото положение на фермерите върху промяната
- Трето, икономиката на околната среда и екосистемните услуги, които подпомагат регенеративните резултати
- И накрая, но не по важност, ролята на комуникацията и създаването на мрежи за прехода.
За да подкрепят прехода към здравословна, устойчива и възстановяваща храна и селскостопанска система, различни проучвания и анализи в САЩ са изследвали ключовите бариери пред разпространението на регенеративното земеделие с различни заинтересовани групи, сред които производители, инвеститори, НПО и фермери. Целта им е да осветлят фактори от определящо значение за премахване на бариерите. Макар повечето проучвания да са проведени в САЩ, много от аспектите са валидни и за европейския контекст.
В този урок ще се спрем на осем идентифицирани проблема:
- Поведение и културна промяна
- Финансов капитал и стимули
- Реформа в политиката
- Достъп до земя
- Надеждна техническа помощ
- Регенеративна верига на доставки
- Стратегическа комуникация
- Наука и научни изследвания
Ако разгледаме първия проблем „поведение и културна промяна“ на ниво фермер, една от бариерите, които се появяват най-често в проучванията, е неосведоменост, знание или желание за промяна. Зад тези индивидуални нагласи стоят причини, които се влияят от разнообразни екологични, икономически, социални и личностни фактори. Към момента огромното мнозинство, 95% от 10.5 милиона фермери в ЕС (към 2016 г.) е класифицирано като семейни ферми и в същото време 3.3 милиона управляващи тези семейни ферми са на възраст 65 години или повече в ЕС. Това е повече от една трета от всички.
Как тази ситуация влияе на прехода към регенеративна практика?
Първо фактът, че някои фермери работят по същия начин, по който са работили поколения преди тях пречи на въвеждането на нови технологии и техники. Второ, излизането от местната общност или местните взаимоотношения, които са изграждани в продължение на много години, може да отклони традиционните фермери от проучването на регенеративните практики. Освен това членовете на местната общност може да не подкрепят фермери, които избират различни система и да ги обявят за отцепници. Това показва, че социалните и индивидуалните фактори играят ключова роля и изискват силна лична мотивация и желание да се изпробват нови начини. В допълнение към откритост за промени, голямо влияние оказва финансовото положение на фермера. Повечето производители функционират в тесни граници и имат ограничени финансови способности което означава, че промяната на една установена практика предизвиква първоначално разходи и рискове.
Например, преходът налага диверсифицирани действия и резултати и въвеждане на нови начини на работа. Възможно е „наградите“ на фермера от подобреното здраве на почвата и намалената зависимост от суровини или достъп до добрите пазари на органична продукция и достигане на стандартите за сертифициране да бъдат отложени.
Тази диаграма показва различни икономически ситуации на фермери в ЕС в периода 2004-2013 г. Вдясно червените и сивите зони показват, че до 17% от фермерите са с отрицателен нетен доход. Сред тях около 6% изпитват потенциални „финансови затруднения“, което означава, че не успяват да преодолеят отрицателния доход. Вляво тъмнозелените зони показват, че едва между 24% и 35% от фермите са имали положителен нетен доход, по-висок от прогнозните им алтернативни разходи. Това означава, че за тях селскостопанската дейност е икономически рентабилна. Освен това те имат възможност да инвестират. Светлозелените зони показват, че мнозинството от фермите (около 60%) нетният доход е положителен, но е под алтернативните разходи. В икономически смисъл това означава, че финансовото им положение не допуска поемане на риск. В обобщение, в около 70% от фермите икономическата ситуация не дава много възможности за маневриране и за инвестиране, например в регенеративни практики.
Освен тесните граници в дохода на фермите има голяма разлика между селскостопански и неселскостопански доход, открита през периода 2005-2017 г. От 2005 г. заплатите на работещите в селското стопанство са по-малки от половината от онова, което получават работещите във всички останали сектори на икономиката сумарно. Според анализа малък процент от малките ферми и една-трета от големите ферми печелят средния доход за националната икономика, докато огромното мнозинство от фермите не достигат тази стойност дори с подкрепата на общата селскостопанска политика. Важно е обаче да се добави, че селскостопанските субсидии подпомагат преимуществено големи ферми, защото размерът на помощта се изчислява въз основа на притежаваната площ и това поставя малките ферми в изключително неблагоприятна позиция. Ако погледнем условията на труд ще видим, че фермерите са изложени на множество рискове и работят в постоянно променяща се бизнес среда. Рисковете, на които са изложени, включват: физически опасности, нестабилни цени, производствени рискове и рискови доходи.
Заради реформи в политиката, които дават предимство на ориентацията към големи пазари, се въведе ориентация към увеличаване на възможностите за продажби на фермерите. Едновременно с това обаче фермерите са изложени в по-голяма степен на рисковете в сектора било то на вътрешния пазар с по-ниски цени, би то на глобалните пазари заради по-нестабилните цени. Производствените рискове са свързани с възможността реколтите да се окажат по-слаби от очакваното, например заради екстремни климатични условия, следствие от промените в климата. Рисковият доход е следствие от ниското ниво на заплащане, намалява се процента на печалбата, когато се увеличат цените на консумативи от рода на торове или семена, а цената на селскостопанската продукция остава същата. Затрудненията на ниво ферма влияят силно на промените в поведението и на желанието да се въвеждат нови практики. На ниво общество също има фактори, които подкрепят или възпрепятстват промените в хранителната система. Един от тях е, че над 70% от хората живеят в градовете или в техните покрайнини и това води до слаба осведоменост за местните структури за доставки и за пряк контакт с производителите на храни. Затова фермерите не получават признание за своя ценен принос за обществото.
По-големите реколти и „увеличена ефективност“ си остават мерки по подразбиране за успех в селското стопанство и това кара производителите да влагат все повече и повече синтетични торове и пестициди без да се замислят за дългосрочното въздействие върху екосистемите. Трето, потребителското търсене на продукти на регенеративното земеделие е слабо. В момента органичното земеделие най-високо регенеративните селскостопански инструменти на масовия пазар, а регенеративното земеделие като отделен подход бележи бърз растеж. Въпреки това докато органичното земеделие се увеличи значително, то все още представлява под 10% от продажбите на храни в Европа. Извън органичните сертификати има много други селскостопански практики, които са големи стъпки към регенеративна практика, например но-тил или покривни култури, но поради слаба разпознаваемост на пазара и неосведоменост на потребителите, фермерите често не виждат разлики в цената.
Проучването показва, че потребителите имат желание да променят хранителните си навици, ако резултатът е добър за околната среда. Вляво виждате доколко съгласни са потребителите с твърдението: „Нямам желание да променям хранителните си навици дори да не са добри за околната среда“. Повечето от респондентите не са съгласни в това твърдение, което означава, че има преобладаващо желание за промяна в полза на околната среда. На другата графика обаче виждаме, че мнозинството от потребителите не са склонни да платят по-високи цени. Повечето хора не са съгласни с твърдението: „Имам желание да плащам повече за екологична храна“. Това обобщава една от ключовите дилеми за прехода към регенеративно земеделие, защото то изисква инвестиции в дългосрочни резултати. Ако обаче потребителите нямат желание да платят по-високите цени за техники, които градят почвата, фермерите, които са силно зависими от цените, които получават за продукцията си, ще бъдат затруднени.
Очевидно е, че има нужда от финансово подпомагане, но в същото време липсва нужния капитал. През последните няколко десетилетия динамиката в определянето на цените се отдалечава от производителите и стопаните, които са принудени да се съобразят с цените, диктувани от купувачите на глобалните пазари.
Фермерите, които приемат регенеративната практика, се борят за клиенти или за стабилни цени извън границите на традиционния пазар. Освен това за фермери, които са приели прехода към регенеративно земеделие, икономическата възвръщаемост на инвестицията може да отнеме години. Към момента липсва достъпен подкрепящ капитал, който да им осигури устойчивост през преходния период. Досега най-голямата подкрепа идва под формата на субсидии. Общата селскостопанска политика все още не предлага достатъчно стимули, необходими за приемане на по-екологични практики от фермерите. Това се усложнява допълнително от факта, че няма стандарти за измерване на добрата регенеративна практика. Това естествено затруднява видимата възвръщаемост на инвестициите в данни и качествена информация в подкрепа на регенеративното земеделие и неговите икономически предимства.
Освен важната роля на капитала е нужна и инфраструктура. Земеделските земи ще сменят собствеността си след 20 години, тъй като много от фермите нямат следващо поколение, което притежава уменията или има желание да продължи дейността. А с увеличаването на стойността на земята и скорошното пенсиониране на настоящите фермери, те често продават най-важния си актив – земеделската земя – на купувача с най-висока цена, а не на следващо поколение фермери. Това означава, че там, където натискът за развитие е голям, повече площи биват трансформирани в неземеделски земи и се отделят завинаги от селскостопанското производство.
Фактът, че 11% от фермите с над 100 хектара земя контролират 70% от общите земеделски площи в ЕС, оказва огромно въздействие върху цената на земята и на отдаването й под наем. В много райони на Европа тя достига нива, които правят невъзможно за много от фермите, най-вече малките и новите в бранша, да се защитят от загуба на достъп до земя, нужна за поддържане на икономическата й жизнеспособност.
Фермерите са заети хора. Тяхната реалност ги затруднява да намерят време да учат и да експериментират с нови управленски практики, което е бавен и времеемък процес. Без техническа помощ много от фермерите нямат ресурса сами да научават, да прилагат и да наблюдават практики, които са благоприятни за климата, да не говорим за документалната работа, съпътстваща кандидатстването и проследяването на националните помощи. Това е особено валидно за малки и средни производители, които нямат лесен достъп до платени консултанти.
Една от най-сериозните бариери е настоящата селскостопанска инфраструктура. Днешната инфраструктура на веригата за доставки е изградена около специализирани, интензивни системи. Тя е настроена да поддържа специализирани, интензивни моно-културни производства. След 1950-те тенденцията е в посока по-голям брой по-големи и разнообразни формати на продажба, предлагащи по-голям асортимент стоки, като собствеността е концентрирана в малък брой национални или международни вериги за продажби на дребно. През 2011 г. хипермаркетите и магазините с намалени цени заеха средно над 60% от пазарите за продажба на дребно на хранителни стоки в ЕС. В същото време малките магазини започнаха да западат и това засяга местните вериги на доставки, особено в селата и селските райони.
Все повече фермери се оказват в капана на “бягащата пътека“ на производството, което произвежда все повече от все по-малко култури за един много масов и недиференциран пазар.
И последната тема за ролята на науката. За да направим революция в регенеративното земеделие, трябва да си представим наново селскостопанската наука. Трябва да проверим регенеративните системи, за да ги възпроизведем и прехвърлим в други ферми, да премахнем бариерите пред фермерите-иноватори, които искат да правят промени в начина си на работа и да произведем данни, които да предоставят информация за политиките, насърчаващи въвеждането на определени практики.
Няма яснота относно дългосрочното въздействие на регенеративните селскостопански практики и как да бъдат прилагани по начин, който е специфичен за местния контекст. Едно от най-големите предизвикателства пред ефективната политика за здрава почва е липсата на данни, които обясняват как индикаторите за здрава почва, селскостопанска практика и селскостопанска продукция си въздействат един на друг във времето.
Да обобщим, в първата част видяхме, че преходът към нова селскостопанска система е съпътстван от множество бариери на различни нива. Бяха идентифицирани осем ключови бариери, които включват финансови и работни условия на ниво ферма, влияние върху промяната в поведението на фермерите, ролята на подкрепящия капитал за утвърждаване на регенеративните подходи на традиционния пазар и нуждата от подпомагаща инфраструктура за прилагане и наблюдение на практики за малки и средни производители, които са благоприятни за климата.
В първата част разгледахме ключовите бариери пред разпространението на регенеративното земеделие. Това ни помага да разберем и определим области за действие – точки на въздействие – които могат да променят начина, по който функционират селскостопанските системи. Точки на въздействие са местата в една сложна система, в които една малка промяна може да произведе голям ефект в цялата система.
Нека погледнем някои точки на въздействие, които могат да повлияят на основните бариери, определени в първата част. Там видяхме, че сегашната ни икономика и система на стойността играе решаваща роля както на ниво ферма, така и на нивото на политиката. Фокусът на сегашната икономическа система върху растеж и производство на все повече продукти и услуги стимулира краткосрочните финансови ползи. Това неминуемо води до икономика с краткосрочни максимални реколти и ефективност за сметка на отрицателно въздействие върху околната среда и намален жизнен стандарт. Когато признаем и приемем, че всяка човешка дейност, в това число системата на стойността, политиката и икономиката попадат в екологичните граници, тогава ще можем да вземем решение как селското стопанство и финансовия механизъм трябва да бъдат повлияни от условията на екологичните системи.
В момента икономическата система и селскостопанската система произвеждат външни ефекти в околната среда. Те са отрицателни както в случая с ерозия на почвите или въглеродни емисии или пък положителни като увеличаване на хумуса в резултат на но-тил. Икономистите определят външните ефекти като разход или полза, засягащи хора, които не са се съгласявали с такъв разход или полза или пък те не са отразени в цената на стоките. Например индустриалното селско стопанство има отрицателно въздействие върху подземните води, което се поема от правителството или от обществото, които не са дали своето съгласие, под формата на услугата пречистване на водите.
В селскостопанския сектор има много такива външни ефекти, които засягат три области: човешкото здраве и безопасност, земеделските земи и околната среда в селските райони и социално-икономически ефекти. Еко-икономиката се появи през 1960-те благодарение на икономисти, които не бяха удовлетворени от начина, по който се възприемаше взаимоотношението между природата и обществата. Те решиха да поставят човешките дейности, в това число икономическите, непосредствено в динамиката на екосистемите, от които зависят.
Подходът на екоикономиката имаше две цели: първата е да направи видими необходимите материали и енергийни потоци за производството на определен брой продукти и услуги на нивото на биосферата за хората и за околната среда (енергиен анализ). Второ, да изчисли монетарната стойност на резултатите, като отчете взаимодействието между благосъстоянието на хората и околната среда (подходът приемане на цената). Този подход е основан на информацията, с която хората разполагат и на увеличаване на осведомеността за огромното значение на околната среда.
Екоикономиката описа в матрица на ниво биосфера необходимите материали и енергийни потоци. В екологичното счетоводство тези стоки бяха наречени екосистемни услуги и определени като пряк или непряк принос на екосистемите към човешкото благосъстояние. Този принос влияе на нашето оцеляване и качество на живот. Следващата категоризация на екосистемни услуги в четири широки категории е предложена от Екосистемната оценка на хилядолетието (2005 г.). Това са продоволствие, регулиране, културни и подкрепящи услуги.
В сравнение с БВП по онова време от 18 трилиона долара годишно, екосистемите всъщност осигуряват еквивалент на 125 трилиона долара годишно под формата на услуги. Все по-задълбоченото разбиране на истинската стойност на природата е тревожно, когато бъде поставено спрямо деградацията, на която екосистемите са подложени.
Как този подход е интегриран в текущия финансов механизъм?
Бяха въведени финансови компенсации за консервация на природата, които плащат на фермерите да за подобрени екосистемни резултати. Това стана под формата на така-наречените екосхеми на Европейската комисия в рамките на Общата селскостопанска политика, за да бъдат постигнати целите на ЕС за климата и за бъде защитена околната среда. 25% от директните плащания на ОСП ще бъдат отделени за екосхеми, които да осигурят по-големи стимули за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда.
Европейският фонд за развитие на селските райони също осигурява финансова помощ като финансов инструмент на Втория стълб на ОСП. По този начин се преосмисля ролята на природата в икономическите решения. Освен това е важно да бъдат разработени схеми за оценяване с поредица от критерии, които да отчитат разнообразни ценности – културни, духовни и социални.
Както беше показано в първата част, преминаването към регенеративно земеделие изисква предварителни капиталови инвестиции от рода на нови машини, оборудване и свързаните услуги. Регенеративната верига на доставки изисква нова инфраструктура, защото фермерите трябва да са сигурни, че ще има търсене и път до пазара. Сътрудничеството между фермери, техните мрежи и търговците могат да изградят пътя до пазара. По-прогресивните пазари като общността помага на фермерите и кооперативите предлагат пряка връзка между продавачи и купувачи. Затова е нужна помощ за организационна и социална инфраструктура от рода на кооперативни модели за споделяне на оборудване и сграден фонд.
Има множество опити терминът регенеративно земеделие да бъде дефиниран; той се възприема по различен начин от различните участници. За фермери и организации, които се включват в този разговор за пръв път, сложността на материята затруднява разбирането как промяната да бъде подкрепена и извършена по най-добрия начин. Затова има нужда от временна дефиниция на регенеративно земеделие, едновременно със стесняване и конкретизиране на неговите цели и принципи.
Например визията на организацията „Въглеродът под земята“, основана през 2013 г., е да ускори разпространението на регенеративния начин на земеделие. С помощта на много партньори и съмишленици те стигнаха до консенсусна дефиниция. В този контекст етикетирането помага добавената стойност да стане по-видима и да гарантира, че потребителите са в състояние да приспособят потребителските си решения. Когато тълкуваме информацията трябва да имаме предвид, че ние в Европа имаме огромно разнообразие от екорайони (показани в различни цветове), Това означава, че не може да приложи единен набор от регенеративни практики във всички географски локации и за всички култури.
Прилагането от фермерите е сложно; те трябва да намерят практиките, подходящи за техния конкретен контекст. Важно е да бъдат възприети доказани техники в сходни местни условия. Друг момент е, че промяната не може да стане, ако ключовите участници нямат правилната информация и мотивация Стратегическата комуникация играе ключова роля за насърчаване на интереса от страна на властите, учените, водещите компании и потребителите.
Традиционната индустрия харчи огромни средства за упражняване на влияние върху общественото възприятие за храната и селското стопанство. Тъй като не можем да се конкурираме с тях, единствената възможност е да подпомогнем фермерите и начинаещите на полето на регенеративното земеделие да разкажат своите истории и гласът им да бъде чут. Нужен ни е разказ с акцент върху регенеративното използване на земята за промените в климата, за човешкото здраве и за съживяване на селските райони. Трябва да споделяме историите на успеха, особено икономическия, за да насърчим прехода на фермерите.
Ако погледнем точките на въздействие на ниво ферма за производителите, които искат да преминат към по-регенеративни методи вероятността да загубят уважението на общността като опитат нещо различно и излязат от статуквото е не по-малко стресиращ от загубата на фермата. Разнообразните и силни връзки в мрежата ще помогнат преходът да бъде осъществен. Затова мрежите, събиранията и общите дейности са ключов момент за разширяване на регенеративната селскостопанска практика и се съчетават добре с допълнителна техническа помощ.
Ако погледнем към новото поколение фермери, повечето от тях са преки наследници, тоест поемат семейната ферма. Но семейната ферма като вход в сектора, която в продължение на векове е била доминираща в Европа, губи позиции. От друга страна растящ брой хора търсят начин да станат фермери без да имат семейна ферма, а понякога дори и без предишен опит. Те изпитват затруднения да си осигурят земя заради недостиг на дългосрочни възможности за аренда и увеличаващата се цена на земята. ЕС може да подпомогне достъпа до земя, като събира данни за използването на земеделските земи и да увеличи прозрачността на пазарната им динамика в ЕС. Може също да подпомогне създаването на нови модели за прехвърляне и управление на земя, суверенитет на храните и агроекологично земеделие.
Също така местните власти могат да разработят визия и политика за своята територия в помощ на новите поколения и ма местната верига на доставки. И накрая потребителите също имат важна роля във веригата и за сектора като цяло. Потребителите влияят на стратегиите за маркетинг и продажби чрез своите потребителски навици. Ако са ангажирани, те подпомагат прилагането на нови политики и закони. Промяната в обичайното поведение може да бъде повлияна чрез творческо използване на медии, например като се популяризират ползи за здравето и правилното хранене или се показват връзките с местната верига на доставки. Използването на подходящия език и съгласувани послания може да промени мотивацията на потребителите и да доведе до трансформации в търсенето.
Да обобщим, във втората част видяхме различни подходи за преодоляване на бариерите. Например подходът на екоикономиката и други финансови механизми за подкрепа на природосъобразна практика и инфраструктура на регенеративното земеделие. Говорихме как комуникацията и информацията трябва да бъдат разбираеми и публични. Силата на мрежите и значението им за фермерите когато навлизат в нови територии и прилагат нови подходи и какво е необходимо, за да се помогне на фермерите да получат достъп до земя, както и ролята, която играят потребителите в търсенето на продукти. Всичко това показва, че формулирането на нови цели в различните точки на въздействие променя начина на функциониране на цялата екосистема и извежда регенеративното земеделие на ново ниво.