Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.
pic

Биологичното земеделие в ЕС: десетилетие на растеж

Делът на земеделската земя в ЕС, отделена за биологично земеделие, се е увеличил с повече от 50 процента през периода 2012-2020 г., с годишно увеличение от 5,7 процента. През 2020 г. на 9,1 процента от селскостопанските площи в ЕС са били отглеждани култури по биологичен начин. Като цяло, макар и със значителни различия в държавите членки, органичните ферми са по-големи от конвенционалните и се управляват от по-млади мениджъри. Повтаряйки растежа на производството, продажбите на дребно на органични продукти са се удвоили в ЕС между 2015 г. и 2020 г. Това са част от основните заключения на доклада за пазара на биологичното земеделие, публикуван от Европейската комисия, цитиран от БТА.

Четирите страни с най-големи площи за биологично земеделие в ЕС са Франция, Испания, Италия и Германия, като заедно представляват 52 процента от общата площ през 2012 г. и 59 процента през 2020 г. Най-големият дял от площите за биологично земеделие в ЕС е посветен на постоянни пасища (42 процента), следвани от зелен фураж (17 процента), зърнени култури (16 процента) и трайни култури като плодове, маслини и лозя (11 процента). Въпреки значителния растеж органичното животновъдство все още представлява малък дял от общото животновъдство в ЕС, между 1 и 7 процента в зависимост от сектора.

Във време, когато за ЕС е от решаващо значение да намали зависимостта си от торове по геополитически, екологични и икономически причини, сведения от мрежата за данни за земеделската счетоводна дейност на ЕС (FADN) показват, че фермите за биологично производство на растения харчат много по-малко за тези продукти и за пестициди отколкото конвенционалните ферми. Фермите за органични полски култури спестяват 75-100 процента от разходите за продукти за растителна защита на хектар и 45-90 процента от разходите за торове на хектар в сравнение с конвенционалните ферми. Органичните ферми имат средно по-ниски добиви (5-30 процента по-ниски за добивите на култури например) и в някои сектори имат по-голяма нужда от работна ръка, за да произведат същата стойност на продукцията като конвенционалните ферми. Те все още генерират подобен или по-висок доход на работник благодарение на по-високите цени, както и по-високите нива на подкрепа от ЕС, произтичаща главно от Общата селскостопанска политика (ОСП).

През 2020 г. 61,6 процента от земята в ЕС, заета за биологично земеделие, е получила специфични плащания за подпомагане на биологичното производство от ОСП, със средно 144 евро/ха подкрепа от ОСП и 79 евро/ха национално съфинансиране. Биологичните фермери в райони с природни ограничения биха могли да получат допълнителна подкрепа, която насърчава селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия. По-нататъшните мерки за развитие на селските райони също са подкрепили развитието на биологичното производство, включително инвестиции в практики за биологично земеделие и помощ за маркетинг и насърчаване на биологични продукти. В новата ОСП (от 2023 г.) делът на използваните земеделски площи, които ще получат подкрепа от ОСП за биологично земеделие, е по-висок.

Бързото нарастване на продажбите на органични продукти показва нарастването на потребителското търсене и успеха на мерките за поддържане на търсенето. Ръстът на органичните продажби е бил особено силен по време на пандемията от КОВИД-19, разбиран като следствие от това, че потребителите обръщат повече внимание на здравословните проблеми, по-високата консумация на храна у дома и/или недостига на конвенционална храна. Текущите икономически процеси в развитие като инфлацията при храните, обаче, влияят върху покупателната способност на потребителите в ЕС и оказват влияние върху търсенето на биологични продукти.

Краткият обзор на пазара, публикуван днес, обхваща данни за биологичното земеделие и развитието на биологичния сектор в ЕС през последното десетилетие, с аналитични елементи за биологичното производство, устойчивостта на биологичния сектор, продажбите на биологични продукти, вноса на биологични продукти и вида и количеството на публична подкрепа, получена от сектора на биологичното производство на ЕС. Той очертава как подкрепата на ЕС за биологично земеделие ще помогне за постигане на амбицията на Зелената сделка и включва преглед на подкрепата за преобразуване и поддържане на биологично земеделие, както и на амбицията за биологично земеделие в стратегическите планове на ОСП. Има специален фокус върху развитието на сектора на биологичното земеделие в избрани държави членки на ЕС, а именно Австрия, Полша, Чехия, Франция и Румъния. Докладът също така представя инициативи на ЕС, насърчаващи научните изследвания и иновациите в биологичния сектор.