След Конференцията на ООН за околната среда и развитието синдикатите по света засилиха активността си по темата за околната среда и в изграждането на мрежи и съюзи с други организации. Например Обществото на трудовия екологичен алианс във Ванкувър, Канада включва работниците пряко в екологичната тема, като прави връзки между нея и здравето. Освен това то гради разбиране за движението на труда сред еколозите.
Синдикатите използват своите представителни функции и структури, организационни способности, опит в колективното договаряне, технически знания и образование и програми за обучение, както и политическите си ангажименти, за да увеличат приноса си за устойчивата селскостопанска продукция, продоволствената сигурност и устойчивото развитие.
Наемането на работници на трудов договор става все по-широко разпространено в едрото селскостопанско производство. Много от производителите поддържат относително малък брой постоянни работници и използват посредници за осигуряване на допълнителна работна ръка през интензивните периоди като жътва. Някои от трудовите посредници са известни фирми, специализирани в набирането, транспортирането и управлението на наемни селскостопански работници, докато други работят много по-неформално.
В условията на увеличаващ се дял наемни работници в селското стопанство и растящ процент на продукцията на местните и международните пазари преговорите за по-добри условия на труд трябва поне в известна степен да съответстват на стандартите за качество на продуктите. По-добрите условия на труд са необходима предпоставка за модернизация и за отваряне на пазарите и ще стимулират икономическата ефективност посредством увеличената производителност на труда.
Разликите в доходите на работещите на трудов договор и на временно заетите понякога са доста големи не само защото броят на работните дни е по-малък, но и защото не се осигуряват допълнителни средства за жилищно настаняване, здравеопазване или образование.
Пазарът на труда играе ключова роля за заетостта и нивото на доходите в селските райони. Селскостопанската дейност не може да осигури заетост на всички жители, но непосредственият й принос за създаване на заетост и непрекият посредством диверсификация на икономиката са от определящо значение. Достъпът до пазара на труда е жизненоважен за голяма част от бедното селско население, защото наемният труд често е единствената им възможност за доход. Собственият им труд е единственият актив, който наемните селскостопански работници притежават.