Селскостопанската производителност е ключова цел на Общата селскостопанска политика и една от десетте конкретни цели за периода 2023-2027 г. Предвид факта, че за европейските фермери конкурентоспособността е жизненоважна, измерването на селскостопанската производителност е централен индикатор за напредъка по тази цел.
Оценяването на производителността през начина, по който добивите се развиват във времето, дава непълна картина, защото стойностите не отчитат вложените ресурси. Например при млякото и някои зърнени култури като ечемик се наблюдава устойчиво увеличение на реколтите, но е невъзможно да се оцени производителността без да бъдат отчетени промените в използваните ресурси или производствени фактори като земя, труд и капитал.
Всички те са отразени в изчисляването на Общата факторна производителност (ОФП), според която основният двигател на увеличената селскостопанска производителност е производителността на труда, съчетана с механизация и инвестиции в оборудване, което компенсира упадъка на селскостопанския труд. Тъй като ОФП не отчита изрично устойчивост, използването на инструмента за целите на формиране на политиката си има своите недостатъци.
ОФП е съотношение, което отнася промените в съвкупната продукция към промените в производствените им фактори. Основните ресурси, които традиционно се отчитат при анализа на селскостопанската производителност, са земя, труд, капитал и междинни ресурси (енергия, фуражи, торове и т.н.). За политиката е много важно да разбираме правилно протичащите процеси и тенденциите.
Най-забележимата тенденция на повишаване, уловена при измерванията, е в производителността на труда. Индикаторът показва, че ЕС увеличава селскостопанското си производство със значително по-малко инвестиран труд. С други думи, определени видове труд са били заменени от селскостопанска техника и оборудване. Трябва да се има предвид, че модерните селскостопански машини изискват по-квалифицирана работна сила.
Модерният фермер: следващо поколение