“За градските хора подобни истории за живота в провинцията често звучат романтично.”
Историята е за семейна животновъдна ферма в Смилян, близо до Госпич, която отглежда стотина крави. Преди да заживее тям Ана нямала нищо общо със селското стопанство, никога не се била занимавала с нещо подобно и дори не е имала градина. Първите телета били подарък от родителите на съпруга й Марийо, след което двойката си купила още. И после кандидатствала за финансиране по мярка 6.1.1. за млади фермери на ОСП и това им позволило да се снабдят с още 20 юници и постепенно да изградят системата „крава-теле“.
Ана се учи бързо. Тя знае кое е най-добро за нейните животни и нейната ферма и произвежда самостоятелно почти всичкия необходим фураж, като отглежда зърнени култури, царевица и осигурява паша. По този начин тя изкарва на пазара тридесетина угоени вола годишно и иска да отвори собствена месарница в Госпич, където да предлага първокласни месни продукти.
През изминалите десет години двойката не просто увеличава стадото, но и разширява съоръженията и въвежда механизми за механично почистване и организиране на процеса на хранене. Ана Йелинич споделя впечатлението си, че хората си представят живота във фермата като доста монотонен и обяснява, че дните никога не са еднакви, много зависи от сезона и от атмосферните условия.
Ана е убедена, че животът на село има големи предимства пред градския живот, но само ако си готов да положиш усилие. Тя го прави и съпругът й Марийо се гордее с нея, с начина, по който е поела работата и е станала шеф.
По материали на: Jutarnji list, HANZA MEDIA; снимки: ©Ana JeliničНейното послание:
"Всеки, който е упорит и всеотдаен може да се справи добре на село, стига да не се страхува от тежка работа. Изискват се жертви."
Модерният фермер: следващо поколение