Co-funded by the European Union.
Views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the European Union. Neither the European Union nor the granting authority can be held responsible for them.
pic

Националният план за развитие на биологичното производство до 2030 г. е ключов инструмент за постигане на устойчиво селско стопанство в България

Националният план за развитие на биологичното производство до 2030 г. е ключов инструмент за постигане на устойчиво селско стопанство в България. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева по време на работна среща с представители на сектор „Биологично земеделие“ в Министерството на земеделието и храните. Тя изтъкна, че изпълнението на заложените в него мерки ще утвърдят страната ни като надежден производител на качествени и екологични храни, като същевременно се  осигурява защита на природата и подкрепа за земеделските общности. По думите ѝ, този стратегически документ цели да стимулира растежа на биологичния сектор, да осигури устойчивост и да подкрепи ангажиментите на ЕС за опазване на околната среда и биологичното разнообразие.

„По този начин не само ще изпълним европейските изисквания за наличие на самостоятелен план за развитие на биологичното производство, но и ще продължим изпълнението на мерките, които Министерството вече финансира за популяризиране на българските биопродукти, както и ще стартираме нови инициативи за развитие, съгласно плана“, уточни д-р Василева. Тя припомни, че Националният план отговаря на изискванията на стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие на ЕК. С него се поставя акцент върху устойчивото земеделие, което съчетава производство на качествени и здравословни храни с опазване на околната среда. 

Заместник-министър Василева подчерта, че в документа са заложени три стратегически цели. Първата е стимулиране на търсенето и укрепване на доверието на потребителите към биологичните храни и продукти. Втората е насърчаване на фермерите към преминаване от конвенционално към биологично земеделие. Третият акцент е върху развитието на биологичния сектор като инструмент за справяне с климатичните промени и опазване на биоразнообразието.

От страна на бранша бяха подкрепени мерките за насърчаване на потреблението чрез повишаване на осведомеността и доверието в биологичните продукти, а също улесняване на достъпа до пазари чрез директни продажби и скъсяване на веригите за доставка. 

Подкрепата е насочена основно към малките и средните предприятия в сектора. „Целта е да се развият знания и умения, както и да се стимулират иновации за устойчиво производство и опазване на околната среда“, добави д-р Василева. Тя подчерта, че с изпълнението на плана се очаква увеличаване на площите в система на контрол до 10% от земеделската земя в страната, както и разширяване на пазара за биологични продукти.

Заместник-министър Василева отбеляза, че част от заложените мерки в плана вече са в процес на изпълнение. Една от тях е въведеното изискване обществените поръчки, свързани с храни, кетъринг услуги, автомати за продажба на храни и напитки, да включват минимум 3% биологични продукти през 2025 г. Това изискване ще нараства с 1% всяка следваща година, а целта е да достигне 10% през 2031 г. Освен това е постигнато увеличаване с 33% на доставките на биологично произведени продукти в училища и детски градини по училищните схеми.

По време на дискусията стана ясно, че до края на месеца се очакват коментари и препоръки по проекта на плана от страна на заинтересованите, за да бъде окончателно финализиран.  

Source:
БТА