Проучване за оценка на потенциалното въздействие на десет споразумения за свободна търговия (сключени наскоро или в процес на договаряне) потвърждава, че търговският подход на ЕС открива нови търговски възможности за износителите на селскостопански хранителни продукти от ЕС. Участието в преференциални търговски отношения диверсифицира източниците на внос, като по този начин подобрява устойчивостта на веригите за доставки на храни в ЕС.
Развитието на нови пазари чрез преференциални търговски отношения ще спомогне за укрепване на позицията на ЕС като водещ световен износител на продукти на хранително-вкусовата промишленост: през 2022 г. положителният селскостопански търговски баланс на ЕС достигна 58 милиарда евро. Неотдавнашен доклад относно диверсификацията на търговията със селскостопански хранителни продукти в ЕС показа, че позицията на ЕС като водещ износител в света и един от най-големите вносители на продукти на хранително-вкусовата промишленост дава възможност за балансирани и благоприятни търговски отношения с трети държави.
Износ
Проведено от Съвместния изследователски център на Комисията, публикуваното днес проучване е съсредоточено върху споразуменията с Австралия, Чили, Индия, Индонезия, Малайзия, Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай), Мексико, Нова Зеландия, Филипините и Тайланд — споразумения, които или понастоящем са договорени, или са сключени, но все още не се прилагат.
Изчислено е, че стойността на износа на продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС ще бъде между 3.1 и 4,4 милиарда евро по-висока през 2032 г., отколкото би бил без тези десет търговски споразумения. Очаква се да се развият възможности за търговия с продукти на хранително-вкусовата промишленост на ЕС, като например млечни продукти (+ 780 млн. евро), вино и други напитки (+ 654 млн. евро) и преработени продукти на хранително-вкусовата промишленост (+ 1.3 млрд. евро). Тези значителни търговски възможности свидетелстват за конкурентното предимство на продуктите на хранително-вкусовата промишленост от ЕС благодарение на тяхното качество, високи стандарти за безопасност и устойчивост, които повишават тяхната репутация в световен мащаб.
Внос
След влизането в сила на десетте търговски споразумения, обхванати от проучването, стойността на вноса в ЕС се очаква да бъде между 3.1 и 4,1 милиарда евро по-висока през 2032 г., отколкото би била без тези споразумения. Това би довело до балансирано увеличение както на износа, така и на вноса, в резултат на което общият търговски баланс на ЕС леко ще се увеличи.
В проучването се признава, че някои чувствителни сектори, по-специално говеждото месо, овчето месо, птичето месо, ориза и захарта, се очаква да бъдат изправени пред засилена конкуренция от страна на десетте партньори, посочени в проучването. Това заключение потвърждава настоящия подход на ЕС за систематична защита на чувствителните сектори с внимателно калибрирани тарифни квоти (ТК). Този основен инструмент в търговските споразумения може да спомогне за смекчаване на евентуални смущения на пазара, като по този начин предостави защита на земеделските стопани и производителите на селскостопански хранителни продукти от ЕС.
За първи път в проучването на Комисията се разглежда и въздействието върху селското стопанство на ЕС на търговските споразумения, сключени наскоро от Обединеното кралство с Австралия, Нова Зеландия и държавите — членки на Всеобхватното и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство (CPTPP). Проучването показва, че тези търговски партньори ще вземат някои дялове от производителите от ЕС на пазара на Обединеното кралство. Произтичащото от това въздействие ще бъде ограничено и все още се очаква ЕС да остане сред основните доставчици на Обединеното кралство. Въпреки това се очакват някои въздействия върху сектори като говеждо месо, вино и други напитки (и тютюн), преработени храни, млечни продукти и овче месо. Въпреки това цялостното положително въздействие на десетте търговски споразумения, които биха могли да влязат в сила, би компенсирало пазарните загуби от търговската програма на Обединеното кралство. Това показва колко е важно да се диверсифицират както експортните пазари, така и източниците на внос.
Публикуваното проучване е втората актуализация на първоначалното проучване от 2016 г. относно кумулативното икономическо въздействие на предстоящите търговски споразумения върху селското стопанство в ЕС. Първата актуализация беше публикувана през 2021 г. В проучването анализираният по-амбициозен сценарий съответства на пълна либерализация от 98,5 % на всички продукти и частично намаление на митата с 50 % за останалите продукти, докато по-консервативният сценарий би бил либерализация от 97 % и намаление на митата с 25 % за другите продукти. Използваният модел се основава на тарифата през 2014 г., 2022 г. и прогноза от 2032 г. Търговските споразумения, които влязоха в сила преди няколко години (например с Швейцария, Украйна, Колумбия, Перу, Еквадор, Южна Корея, Канада, Япония или Виетнам), са взети предвид в базовия сценарий, както и в автономните търговски мерки с Украйна за 2022 г.