Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.
Промените в околната среда и намаляващото биоразнообразие събудиха безпокойството на обичайните заподозрени – еколози и биолози – но не единствено. Тези явления привлякоха вниманието и на историците и артистите, които искат да поставят последиците от тези промени в контекст и да ги изобразят визуално.
На арт сцената се появи терминът „екологично изкуство“, който се използва по два различни начина. В общ смисъл терминът обозначава изкуство, посветено на проблемите на околната среда и онова, което се занимава с политическия, историческия или социалния им контекст. Първоначално то е съсредоточено предимно в скулптурната форма и разчупва традиционните формати, но днес обхваща всякакви артистични форми.
Новото развитие добавя „устойчиво“ и „зелено“ към екологичното изкуство. Формират се цели артистични движения, като например “Vegetable Art”, които обединяват творците около каузата на растителния свят. Те ни предлагат собствените си интерпретации на протичащите явления.
Природата се появява в изкуството в множество различни форми, от фотореализъм до абстракция. То й подражава, като се опитва визуално да наподоби предмети така, както изглеждат в реалността. Абстрактните форми също са визуална реплика на природата, но представляват собствена интерпретация, резултат от изучаване, наблюдение и съзерцание на природни явления и форми.
Изкуството ни отваря очите за сложността и красотата на природния свят и успява да изобрази сложните взаимодействия на човека с природата. Изкуството има способността да образова зрителя за важните екологични теми като консервация, устойчивост, биоразнообразие, застрашени хабитати. Целта е да се промени начина на мислене за онова, което консумираме както буквално, така и естетически.
Артистите започнаха да изследват визуалните ресурси на науката и практиката на селскостопанското производство. Те се опитват да вникнат в процесите на производство на храна и тъкани и да привлекат интереса на своята публика към тях, особено на градските хора, които изобщо не са запознати.
Всъщност изкуството и селското стопанство винаги са били свързани, още от времето на пасторалните пейзажи, но едва в наши дни може да се натъкнете на ярко червен пластмасов алигатор, който пролазва към близкото езерце на път за оранжерия.
На едно от последните издания на Art Basel, световното изложение на арт галериите, експерти и колекционери проведоха дискусията „Художникът като фермер“ (в съвсем буквален смисъл). Идеята беше на архитект Рем Кулхаус, който отбеляза, че „бъдещето принадлежи на провинцията“.