Държавите - членки на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС/WIPO) одобриха нов революционен международен правен инструмент, свързан с интелектуалната собственост (ИС), генетичните ресурси и свързаните с тях традиционни знания, отбелязвайки исторически пробив, който сложи край на продължили 25 години преговори. Това е първият договор на СОИС, който разглежда взаимодействието между интелектуалната собственост, генетичните ресурси и традиционните знания, и първият договор на СОИС, който включва разпоредби специално за коренното население, както и за местните общности.
След като влезе в сила, инструментът ще въведе в международното право ново изискване за оповестяване за заявителите на патенти, чиито изобретения се основават на генетични ресурси и/или свързани с тях традиционни знания.
Дебатите са инициирани през 1999 г., като началото на обсъждането по темата е поставено през 2001 г.
Какво се постига с Договора?
Най-общо казано, когато изобретение, с подадена заявка за патент се основава на генетични ресурси, всяка договаряща страна ще изисква от заявителите да оповестяват страната на произход или източника на генетичните ресурси. Когато заявеното изобретение в заявка за патент се основава на традиционни знания, свързани с генетични ресурси, всяка договаряща се страна изисква от заявителите да разкрият коренното население или местната общност, според случая, които са предоставили традиционните знания.
Какво представляват генетичните ресурси и свързаните с тях традиционни знания?
Генетичните ресурси се съдържат например в лечебни растения, земеделски култури и породи животни. Въпреки че самите генетични ресурси не могат да бъдат пряко защитени като интелектуална собственост, изобретенията, разработени с тяхна помощ, могат да бъдат защитени, най-често чрез патент.
Някои генетични ресурси са свързани и с традиционни знания чрез използването и опазването им от коренното население, както и от местните общности, често в продължение на поколения. Тези знания понякога се използват в научните изследвания и като такива могат да допринесат за разработването на защитено изобретение.
България подписа само Заключителния акт от Дипломатическата конференция, който няма правно-обвързващо действие за държавата ни.