Започна IX-та Международна научна конференция „Аграрната икономика – в подкрепа на земеделието“: „Земеделие и снабдяване с храни: пазари и политики“, традиционно организирана от Институт по аграрна икономика към ССА и в партньорство с Европейската научна мрежа за развитие на селските райони (ERDN).
Форумът е в хибриден формат: он-лайн и присъствено на 25.10.2022 г и 26.10. 2022 г. , в хотел“Лион“ Боровец.
Участниците бяха приветствани от заместник министъра на земеделието Георги Събев, Алисия Ернандес, съветник по земеделие в Посолството на САЩ, Десислава Тальокова, Изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“. Приветствието на дн инж. Мартин Банов, председател на Селскостопанска академия бе представено от проф.д-р Виолета Божанова, зам.председател на ССА.
При откриването на конференцията доц.д-р Божидар Иванов, директор на ИАИ отбеляза, че за девети път се събират експерти, браншовици и медии за да укрепят изградения мост между наука и практика. Той изрази убеденост, че това трябва да е в полза на обществото, за вземане на по-добри управленски решения за настоящето и бъдещето.
В поздравителното си слово зам.министър Събев изрази надежда за ползотворност на събитието. Той подчерта, че инвазията в Украйна, предшествана от Ковид пандемията, изправи целия свят пред тежки изпитания. И за това е нужно критично мнение на експертите, което ще помогне на всички заинтересовани срани да се справят с изпитанията.
Конференцията включва 26 доклада, от които 11 са от други страни. В постерната сесия през втория ден ще бъдат представени основни проекти, по които работи ИАИ.
Джулиан Бинфилд, Университета в Мисури, представя прогноза за световните селскостопански пазари. Той подчерта, че конфликта в Украйна доведе до голяма несигурност на селскостопанските пазари, още повече че цените са започнаха да се покачват преди руската инвазия. Макар че прогнозирането с точност от учените от FAPRI /както и цяло научната общност/да е невъзможно, ясно е, че развитието на пазарите и макрорамката ще влиаят на политиката в земеделието и тя ще се наложи да изработва нови модели. Лекторът направи преглед на цените на пшеницата и царевицата и другите маслодайни култури и сектори в земеделието и обобщи как лихвите и цените се покачват в целия свят, а инфлацията е реална опасност. И все пак, според неговият анализ, се очаква тъкмо 2022 г. да е пикова за растежа на цените, след което прогнозите и надеждите се събират във вероятно успокояване, най-вече по отношение на цените на енергоносителите.
Мариус Хамулчук представи екипната работа на Варшавския институт по природни науки с презентацията „Въздействие на войната в Украйна върху цените на зърното“. Лекторът подчерта, че резултатите от проведеното изследване показват доста диверсифициран и краткосрочен ръст на цените след избухването на войната. Всъщност ценовият отговор, според представените изводи, зависи от позицията на отделните райони спрямо мястото на конфликта. По-широките последици също ще зависят от растоянието, а и от размера на търговските връзки с Русия и Украйна. Прогнозата е за предстоящо покачване на разликите между цените на зърното в Украйна и света. Изводите са, че засега войната има преди всичко психологически ефект върху цените.
Обзор на българското земеделие и прогнози в земеделските отрасли представиха доц.д-р Божидар Иванов /ИАИ/ и гл.ас.Даниела Димитрова/ CAPA /. Акцент бе, че субсидиите подкрепят доходите, но в много по-малка степен допринасят за развитие на производителността в земеделските структури и сектори. Очертана бе сериозна диспропорция и силна зависимост на сектора плодове изеленчуци от вноса, което води до сериозни загуби на традиционни продукти за българската трапеза. Критичен остава въпросът за производителността и добавената стойност в млечното производство. Представена бе динамиката на производството, цени и пазари на зърнени и маслодайни култури, на Центъра за икономически анализи на селското стопанство/ CAPA/ за последните 4 години и прогнози за предстоящите 4 години.
По глобални теми за пазари, цени и производства се съзредоточи дискусията след презентация на румънските гости. Темата бе представена от Ион Сертан, Букурещ, USAMV. Той анализира състоянието на производството на зърнени храни в Европа и света, повлияни от войната в Украйна, високата инфлация и размера на икономическата криза. Лекторът отбеляза, че има разместване в позициите на страните, произвеждащи царевица, като страните от ЕС дори не се подреждат сред първите пет в класацията. Румъния все още остава първата страна, производител на царевица, следвана от Литва. Много голямо е отражението върху производството на оранжерийна продукция в Холандия, където голяма част от оранжериите се затварят или приминават към вертикално производство.
Пленарната сесия „Селскостопански политики в прехода към зелена икономика “ бе с модератор проф. Драги Димитриевски от Университета „Св.св. Кирил и Методий“ Скопие.
В нея презентира и Никола Галузо, Асоциация за географски и икономически изследвания в селските райони, Риети, Италия. В резюмето си той подчерта, че много проучвания насочват към оценка на въздействие на финансовите субсидии от ОСП, но малко изследват моделите на неефективност, върху което се фокусира това изследване.Сред изводите: важно е да се разграничи разпределението на субсидиите по ОСП както между страните и типа земеделие, така и между субсидиите от Първи и Втори стълб.
Наталия Шукадарова, Аграрен университет Пловдив, изследва възможното въздействие на Зелената сделка върху устойчивостта на българския зърнопроизводителен сектор. Тя обобощи няколко анализа, които се срещат в изводите за намаляване на зърнените и маслодайни култури, намаляване доходите на земеделските производители и отрицателен ефект върху Европейската търговия. Очаквайте подробности за тази пленарна сесия.
Интригуващ за конференцията подход в анкетните проучвания представи Моника Караджова от Земеделския институт, Кюстендил. Тя обобщи резултатите на проучване „Нагласи за екологични практики от фермите в контекста на новата ОСП /2023-2027/“, според които водещ мотив за земеделските практики са субсидиите, а земеделските служби – с най-силно влияние при вземането на решения от производителите. Съавтори са ас.д-р Михаела Михайлова /ИАИ/ и гл.ас.д-р Даниела Цвяткова /ИАИ/.
Презентацията на ас. Веселин Кръстев/ИАИ/за измерване на устойчивостта на фермите на пазара на ЕС и създаването на съставен индекс за измерването и, също бе представена в първия ден на конференцията. В нея ученият търси по-широка дефиниция на устойчивостта, според която селскосто стопанство да съчетава екологичност, с икономическа ефективност и социална отговорност. Той изследва връзката между икономическия размер на фермите и промените в тяхната устойчивост и допуска вероятността за по-големи екологични щети при поддържане главно на икономическата ефективност.
Традиционните тематични направления на Конференцията:
- Снабдяване с храни и ефекти от COVID-19;
- Конкурентоспособност и ефекти на земеделските и стокови пазари;
- Земеделски политики в прехода към зелена икономика;
- Възможности и предизвикателства пред селските райони;
- Иновации, кръгова и биоикономика
Официални езици:
- Английски и български