Министерството на земеделието работи за завършване на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) в рамките на месец октомври и неговото прилагане да започне в срок 2023 г. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на заседание на Тематичната работна група посветена на плана, предаде БТА. В дискусията участваха браншови организации и експерти от Министерството на земеделието (МЗм), които представиха напредъка на работата по документа.
Работим много активно по завършването на Стратегическия план, но комуникацията с Европейската комисия (ЕК), както и получаването на обратна връзка от там отнема повече време от очакваното, посочи заместник-министър Събев.
Той уточни още, че има и интервенции, които до момента са били смятани за финализирани на ниво комуникация с ЕК, а сега отново са върнати на масата на преговорите.
Аграрният заместник-министър подчерта, че в момента продължава работата по отстраняване на коментарите на ЕК. Предвижда се на следващото заседание, пред членовете на работната група, да бъдат представени бюджетите по интервенциите, както и напредъкът по комуникацията с Комисията по поставените въпроси. Една от темите, която бе дискутирана, е референтната дата за подпомагането на животновъдите, както и изискването за минимално задържане на животните.
На заседанието стана ясно, че базовите дефиниции са допълнени и надградени, като се уреждат по-прецизно правилата в СПРЗСР.
Нов момент е, че след комуникация с ЕК има промяна при Националните стандарти за добро екологично състояние – (ДЗЕС) 6 и 7, като изискването за диверсификацията за култури на ниво стопанство се заменя с изискване за ротация на културите. Това означава, че земеделските стопани следва да осигуряват ежегодно смяна на отглежданата култура.
Относно преходната национална помощ за тютюн, ЕК е приела предложението на Министерството на земеделието да се актуализира референтният период 2016-2018 г., каквото бе желанието и на българския бранш, уточни още Събев.
При инструментите за управление на риска, министерството представи предложението си за създаване на взаимоспомагателен фонд. Предвижда се той да бъде създаден със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделието, Европейски фонд за гарантиране на земеделието, вноски на земеделците и национален бюджет. Идеята е чрез него да се финансират уязвимите сектори и да се подпомагат при различни пазарни, икономически и климатични сътресения, така че да се гарантира жизнеспособността на стопанствата.
Добавен е нов приоритет за хуманно отношение към свинете, който предвижда разширение на площите за отглеждане. Ще се създаде и целево подпомагане за птици.
По време на заседанието бе съобщено още, че се работи и по законодателната рамка, необходима за прилагане на Стратегическия план.
Има разработен първи вариант за изменения на Закона за подпомагане на земеделските производители. Подготвени са и частични проекти на наредби, чрез които ще се прилага планът, но за да бъдат завършени подзаконови нормативни документи е необходимо първо да има окончателно одобрен Стратегически план и действащ парламент, коментира Георги Събев.
За да започне прилагането на стратегическия документ той трябва да бъде одобрен от ЕК, като тази процедура отнема между 6 и 8 седмици. Финалният вариант на СПРЗСР ще бъде публикуван и на официалната страница на Министерството на земеделието.
Стратегическите планове са нов елемент от реформираната обща селскостопанска политика за периода 2023—2027 г. До момента Европейската Комисия е одобрила Стратегическите планове на 9 държави - Дания, Ирландия, Испания, Франция, Люксембург, Австрия, Полша, Португалия и Финландия. Можете да ги намерите публикувани на сайта на Европейската Комисия.