Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.
pic

Сериозни предизвикателства стоят пред европейските хранително-вкусови системи

Европейската агенция за околна среда от октомври 2022 г. представя ключовите предизвикателства пред агросектора. Според документа, три са основните проблеми пред земеделието в Европейския съюз. В резюмето се казва: „Трансформацията на селскостопанския сектор и хранителната система на Европа никога не е била по-важна на фона на неотдавнашната пандемия от COVID-19, войната в Украйна и въздействието на изменението на климата, като всички те пораждат опасения относно продоволствената сигурност и устойчивостта“.

Първото предизвикателство, озаглавено „Преосмисляне на земеделието“ набляга на необходимостта да се преразгледа ролята на Европейската зелена сделка и Общата селскостопанска политика на ЕС за спиране влошаването на състоянието на околната среда в Европа. Според експертите тези политики третират земеделието повече като икономически сектор. Те подпомагат социалната среда и екосистемата, но е нужно приносът им на селското стопанство за предотвратяването на загубата на биоразнообразие, за намаляване на свръхконсумацията на вода и и на емисиите на парникови газове трябва да продължава устойчиво.

Вторият акцент, озаглавен „Преосмисляне на хранителната система през призмата на социалните иновации", разглежда как социалните иновации могат да играят основна роля в трансформирането на хранителните системи, превръщайки ги в такива, които са икономически и социално осъществими и устойчиви. В проучването се разглеждат алтернативни начини за производство, търговия и консумация на храни. Коментира се, че трансформацията на тези системи чрез социална, икономическа устойчивост, на околната среда, изисква голяма промяна в начина ни на живот и на моделите на потребление и производство. Опасенията са, че тези промени вероятно ще нарушат съществуващите планове за инвестиции, работни места и властови структури.

Третата тема е базирана на предизвикателствата, свързани с намаляване на въглеродните емисии. Според анализа то е в стагнация от 2005 г. насам и се очаква да се увеличава с не повече от 1,5% между 2020-а и 2040 г. Според брифинга „Напредък и перспективи за декарбонизация в селскостопанския сектор и извън него“ политиките в тази насока са успешни по отношение на интензитета на емисиите при някои продукти. За постигане на допълнителни намаления на емисиите е нужно да се разгледа пълният жизнен цикъл на производството на храни, включително транспорт, опаковане, обработка на храни и търговия на дребно.