Разговор с Петър Теодосиев, БГ Наука
БГ Наука е сайт, списание, портал, влог, подкаст и обединява разнообразие от канали за комуникация на науката в България. От 17 години се занимавам с дигитална комуникация на науката.
С годините интересът към българската наука много се променя. По време на пандемията имаше да кажем огромен интерес, но и много фалшиви новини. Те също растат заедно с интереса към науката. В момента много повече се говори за наука, много повече сайтове имат такава секция, повече събития се случват всяка година. Но е бавно. Аз наблюдавам този процес отдавна и процесът е много, много бавен.
Активност на българските учени
Това, което повечето научни организации и учени разбират като комуникация на науката е да разпространят работата си сред други учени. В това те са много добри, дори имаме много добри публикации и разработки, които се признават и са популярни в научните среди в света, тъй като са публикувани в специализирани научни списания, които се четат от най-добрите специалисти в света по конкретни науки. Българските учени публикуват в тях, но не говорят на обществото.
Активността не зависи от общност или област, а от конкретния човек. Има различни хора, като Влади Божилов от физически факултет на СУ, който е истински учен и комуникатор на науката. Той е много добър в това и според мен това го прави и по-добър учен. По този начин те разбират науката си по един по-различен начин, така както трябва да я разкажат на едно дете или на колега, който също прави научни изследвания. А това са два различни езика. Единият е по-труден и това не е научният. Нужни са различни умения.
Българската наука и опровергаване на подвеждаща информация
Постоянно правим това. Науката е всичко около нас – тези камери, с които снимаме, телефона, който всеки от нас има в джоба си е наука и е добре да знаем как са направени и как се случва тази магия да държим научен продукт в ръцете си. Ние разказваме как се случва това по лесно разбираем, но научен начин , чрез научния метод , който показва кой го прави, че има доказателство и референции. С други думи има някой, който също го е проверил и е доказал, че това, което е казано, е научно доказан факт, а не е просто мнение или измислица, която може да подведе хората.
Един от начините е да каним много учени, които да разказват за работата си и как тя е свързана с решаването на проблем на обществото. Миналата година правихме голяма поредица за история на медицината в 10 епизода и разказахме с професор Радостина Александрова как са се случили всички тези магични неща в медицината, които сега ние виждаме. Хората често казват „ама как стана това за една година?“. Това е заблуда, отнело е над 100 години, за да бъдат направени всички тези изследвания. За голяма част не са знаели какво ще излезе като резултат. Но ние в момента имаме щастието да живеем във време, в което много болести могат да се излекуват, за много неща може бързо да се намери лечение – както се случи и с ваксините за Ковид. Точно това правим – гледаме да разказваме чрез науката как се случва всичко в живота ни, защото това не е магия. Трябва да четем и да знаем, че много хора работят по много въпроси, за да можем да имаме това, което имаме.
Ефектът на българските научни резултати
Вече шеста поредна година показваме интервюта на български учени и правим годишен брой „100 лица зад българската наука“, за да покажем кой прави наука и каква наука прави и какви проблеми на обществото решава. Другото, което правим, е чрез кратки видеа, статии, постове в социалните мрежи разказваме пак за български открития, български учени, които в момента правят нещо, което решава проблеми. Има хора, които работят въздухът ни да не е толкова мръсен, работят върху това да имаме чисти реки, да се знае какви животински видове имаме в горите, кои са повече, кои са по малко, защо това се случва, как да се поправят нещата. Също в медицината много хора, дори от науки като физика, химия, учени от БАН работят заедно с болници, за да могат да подобрят терапии и лечения. Има много неща, които се случват ежедневно, но ние не знам. Така се създава илюзията, че нищо не се случва и че няма нужда от наука, няма нужда да се дават пари за наука.
Интерес на институциите на правителството към българската наука
По-скоро няма такъв. Има случаи, в които се интересуват, както беше по времето на Ковид. Тогава се сформира експертна група от различни сфери на науката. Имаше преди към Столична община работна група само от учени за набиране на експертиза за решаваме на проблемите на общината. Присъствал съм на такива срещи. Има добри примери . Има решения, които могат да се дадат от различни институти и учени, свързани с чистотата на въздуха в София и не само, проблеми с енергетиката. Хората, които работят в тези сектори в България, знаят много повече от политиците.
Тези две сфери на експертност трябва по-добре да комуникират. Според мен проблемът не идва само от политиците или само от учените, а е съвместен. Често наука и политика нямат никаква допирна точка. Едната страна търси решение да кажем в чужбина, а другата има решението тук. Но учените не го обявяват. Те чакат някой да чукне на вратата и да попита „Имаш ли решение?“. Обаче ако те знаят, че се търси решение, защо не го казват.
Има моменти, в които трябва много повече да се говори за наука. Когато покажем на повече хора, когато те видят решенията се надявам да се кооперират много по-добре. Тук включвам и бизнеса, той също често търси решения на запад или на изток и това което е много по-скъпо, отколкото тук. Ние вече имаме много машини, техника, лаборатории с най-добро и модерно оборудване, но това не се знае. А това е смисълът на комуникацията, или поне един от смислите.
Българската наука и българските музеи
Сега предстои един много интересен проект на природонаучния музей. Започват изграждане на голяма арт инсталация в музея, показваща проблеми на науката, на зоологията, проблеми, които засягат видове от България. Хора от изкуството заедно с хора от науката заедно създават тези арт инсталации, които да приличат всеки, който има интерес. А би трябвало всички да имаме интерес към опазването на природата.
Политехническият музей също показва много интересни изложби. Имат запазени много апарати, които са създадени в България преди 50 и повече години, които показват развитието на науката. Но отново самата комуникация не е толкова силна и толкова съвременна, колкото може да бъде. Нямаме бюджетите, които имат немалко музеи в Европа. Един от най-добрите музеи, в които съм бил, е в Манчестър, но той е направен с много пари. Вчера чух как музея къщата на Иван Вазов е много зле материално и трябва да се поправи. Въпреки, че имаме посещения, бюджет, пак се търсят огромни средства за ремонти. А щом ни трябват средства за ремонти како остава за осъвременяване, за създаване на нови съвременни изложби, 3D симулации и т.н. Парите за образование не би трябвало да са нещо, което недостига. Има програми, финансирани с европейски средства, милиарди влизат в България за образование и наука. Въпросът сега е кое е по-важното и къде и как трябва да се изхарчат тези пари.
Защо е важно да бъде популяризирана селскостопанската наука?
Ние сме публикували не малко статии в тази сфера – и в списанието и на сайта. Аз съм израснал по полята и за мен е то е важно колкото всички други сектори на науката в България. Тук може би трябва да се говори повече за пътя на храната, за нуждата от инвестиции, къде точно влиза научния сектор, каква е разликата между науката и масовото производство, как едното помага на другото. Много често чувам от хора, че се притесняват от пестициди, от други вредни неща, които може да съдържат храните и трудно че се намират отговори. Според мен трябва хората, които се занимават с наука в този сектор, да говорят повече.
Имаме цял институт в България за изследване на култури. Имаме университети за това. Според мен липсва комуникация, както на повечето места, но в този сектор всеки човек е засегнат ежедневно заради храната, която ядем и затова е нужно да има повече разбиране и повече говорене по тези теми. Ние сме отворени и винаги искаме да подобрим начина на достигане на информацията до хората.