Какво е гореща точка на биоразнообразие? Това е биогеографски регион с концентрация на биоразнообразие, застрашено от човешката дейност. Такива са само 38 места в целия свят и едва 3 в Европа. България, попада в границите на такава гореща точка, заради благоприятните си климатични условия. Само тук се намират видове от род Лопен, които се използват за лечебни цели.
Биоразнообразието на наша територия е съществено за селското стопанство през генетичното разнообразие, което дава информация за миналото, настоящето и бъдещето на растенията – при какви климатични условия са се развивали и как са се видоизменили, за да оцелеят. Движещата сила на генетичното разнообразие са естественият подбор, генетичният поток (растенията си обменят гени) и генетичният дрейф (загуба на гени в растенията).
Научните публикации за растенията в България са оскъдни и това усложнява изучаването и популяризирането им. Екипът на Д-р Галя Петрова, доктор по генетика и асистент в Медицински Университет София, изучава еволюцията и генетичното разнообразие на редки и ендемични видове растения от българската и европейската флора и по-конкретно ДНК матрицата на цветето Haberlea, Родопският силивряк. ДНК матрицата помага да се направят карти на различните растения, съдържащи важна информация за видовете.
Екипът изследва Haberlea, защото цветето е известно с това, че при суша изсъхва напълно, но при първия дъжд се възстановява на 100% без никакви поражения и започва да фотосинтезира. Самото цвете попада под защитата на НАТУРА 2000. Видът е оцелял от ледниковата епоха и е връстник на динозаврите. В миналото цветето се е използвало за лекуване на ШАП по животните, а в момента се прилага при лечение на ракови образования. Haberlea се среща и в Гърция, но там разпространението му е по-малко заради честите суши и пожари. Екипът от учени е доказал, че има само 1 вид Haberlea и тя се намира именно в тези 2 държави.
Д-р Петрова е създала пълна колекция на Haberlea в различни стадии на развитие в инвитро среда, което гарантира, че при загуба на вида в естествената му среда, той може да бъде напълно възстановен. Инкубаторът се намира в АгроБиоИнститутът (АБИ) към Селскостопанска академия), София. Гените на цветето се изследват именно заради уникалната му способност да се възстановява напълно след засушаване. Ако бъдат изолирани. тези гени могат да се използват за оцеляването на селскостопанските растения при засушаване.