Европейската комисия (ЕК) одобри вписването на наименованието „Троянска луканка“ в регистъра на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ), който е част от Схемите за качество. Това е шестата храна, регистрирана от България. По този начин продуктът се защитава от фалшифициране и злоупотреба.
Тази луканка е пресован сурово-сушен и сурово-пушен месен продукт. Приготвя се от раздробено говеждо или биволско месо и свинско месо, натурални подправки и спомагателни суровини. Има характерен, умерено солен вкус и изразен аромат. Традиционният начин на производство при процеса на сушене и опушване е направил този вид продукт уникален за България. „Троянска луканка“ е произведена за първи път от майстор Илия Таслаков в гр. Троян. Той е един от най-старите производители на луканка в страната. През 1883 г. е внесъл в България машините за мелене на месо.
По традиция производството на луканката се осъществява сезонно в естествени сушилни в балканските региони с подходящи климатични условия.
Инициативата за регистрация на „Луканка Троянска“ / „Троянска луканка“ като ХТСХ е на Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“, което подаде заявление в Министерство на земеделието през месец януари 2020 г.
Новото наименование ще бъде добавено към списъка на ЕК с общо 69 храни с традиционно специфичен характер, които вече са защитени.
Схемите за качество накратко
Цели на схемите за качество на ЕС
Целта на политиката за качество на ЕС е да се защитят наименованията на определени продукти, за да се популяризират техните уникални характеристики, свързани с географския им произход и традиционните умения, използвани при тяхното производство.
Наименованията на продуктите могат да получат „географско означение“, ако имат специфична връзка с мястото, където се произвеждат. Благодарение на признаването на географски означения потребителите могат да имат доверие, че дадени продукти са качествени и да ги различават, а производителите — да продават по-добре своите продукти.
Продуктите, които се разглеждат в момента или вече са признати за продукти с географско означение, са посочени в регистрите за качествени продукти. Регистрите също така съдържат информация за географските и производствените спецификации за всеки продукт.
Тъй като географските означения са признати за интелектуална собственост, те играят все по-важна роля в търговските преговори между ЕС и други държави.
Други схеми за качество на ЕС подчертават традиционния производствен процес или трудностите, свързани с природния район (напр. планина или остров), при производството на продуктите.
Географски означения
С географските означения се установяват права върху интелектуална собственост по отношение на конкретни продукти, чиито качества са свързани с района на производство.
Географските означения включват:
- ЗНП - защитено наименование за произход (храни и вина)
- ЗГУ - защитено географско указание (храни и вина)
- ГУ - географско указание (спиртни напитки и ароматизирани вина)
Със системата на ЕС за географски означения се защитават наименованията на продукти, които произхождат от конкретни региони и имат специфични качества или репутация, свързани с района на производство. Разликите между ЗНП и ЗГУ са свързани основно с това каква част от суровините за продукта трябва да са от района или каква част от производствения процес трябва да протича в конкретния регион. ГУ се използва само за спиртни напитки и ароматизирани вина.