ЕС

България ще получи 7,4 млн. евро от селскостопанския резерв на ЕС за производителите на плодове, ядки и зеленчуци.

Европейската комисия ще предостави близо 50 млн. евро от резерва на страната ни, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния след настъпилите в тях значителни щети от неблагоприятни климатични явления. Тези държави могат да допълнят тази подкрепа от ЕС с до 200% национални средства.

Плащанията трябва да бъдат извършени преди 30 април 2026 г.

Българка е най-добра жена - биофермер в Европейския съюз за тази година. Миналата година България имаше финалистка в конкурса - Благовеста Василиева, коментира БНР. Сега обаче българка е победителка - Албина Ясинская, собственик и управител на биоферма "Розино", която е създадена през 2012 година.

Биологичното стопанство е в Розовата долина и има затворен цикъл на производство - от отглеждането на животните, до преработката и предлагането на готовия продукт. Ясинская грабна наградата в конкуренция със земеделски производителки от Франция и Финландия.

Европейската комисия представи пакет от мерки за опростяване на общата селскостопанска политика (ОСП) и за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопани. Предложените мерки са насочени към административната тежест, контрола, изпълнението, реакцията при кризи и нуждите от инвестиции в сектора. Промените биха могли да спестят до 1,58 милиарда евро годишно за земеделските стопани и 210 милиона евро за националните администрации. Те ще направят плащанията, някои изисквания и кризисните инструменти по-гъвкави и лесни.

Европейската комисия предлага набор от мерки, чрез които европейският лозаро-винарски сектор да остане конкурентоспособен и устойчив през следващите десетилетия с оглед на предизвикателствата, пред които е изправен.

Необходима е стабилна самостоятелна Обща селскостопанска политика с отделен специален бюджет, която се основава на два стълба с повишена взаимна съгласуваност. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, по време на което, Европейската комисия представи „Визия за селското стопанство и храните - Съвместно оформяне на привлекателен земеделски и хранително-вкусов сектор за бъдещите поколения“.

Европейската комисия официално създаде Европейския съвет по земеделие и храни (EBAF), като по този начин изпълнява ключова препоръка от  Стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство. Председател на съвета ще бъде комисар Кристоф Хансен. Целта на EBAF е да поддържа нова култура на диалог, доверие и участие на много заинтересовани страни на високо ниво сред участниците във веригата за доставки на храни и гражданското общество, както и с Комисията. Първото заседание се проведе на 4 февруари.

Европейската комисия обяви началото на два конкурса, посветени на иновациите и творчеството, вдъхновени от Новия европейски Баухаус (НЕБ): петото издание на наградите „Нов европейски Баухаус“ и новите насърчителни награди „Нов европейски Баухаус за малки общини“ в селски райони или с под 20 000 жители.

Проучване на „Евробарометър“ показва, че подкрепата за общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е достигнала рекордно високо равнище. Обществената осведоменост за ОСП достигна най-високото си ниво от 2007 г. насам. Над 70% от анкетираните са съгласни, че чрез ОСП ЕС успешно изпълнява ролята си за осигуряване на безопасни, здравословни и устойчиви храни с високо качество. 

26 ноември е Световният ден на маслината и маслиновото дърво. Древните гърци са вярвали, че маслиновото дърво е божествено и е пратено на хората от богинята Атина Палада. Още в древен Египет маслината била почитана като символ на справедливостта, маслиновата клонка е символ на мир.

Полезните съставки за човешкия организъм в маслината са многобройни, а зехтинът, вече е неизменна част от всяка кухня.

Представен днес по време на Форума на заинтересованите страни от Обсерваторията на ЕС за почвите, докладът за състоянието на почвите в Европа за 2024 г. оценява състоянието на деградация на почвите в целия Европейски съюз (ЕС) и в други държави от Европейското икономическо пространство, включително Украйна, Турция и Западните Балкани. Докладът показва тревожно състояние и тенденции (деградацията на почвите се влошава много през последните години) и подчертава необходимостта от незабавни действия за обръщане на тази тенденция, пише Европейската комисия (ЕК) на официалната си страница.