Форум „Отворена наука“, посветен на науката в интелигентното селско стопанство на Агра 2023

Форум „Отворена наука“, инициатива на кампания „Общата селскостопанска политика: Говори науката“, проведе своето първо издание на международното земеделско изложение Агра 2023. По темата „Науката в интелигентното селско стопанство“ дискутираха доц. д-р Дарина Заимова, Тракийски университет Стара Загора, координатор на ННП „Интелигентно животновъдство“, доц. д-р Атанас Севов, декан на факултета по агрономство на Аграрен Университет Пловдив, гл. ас. д-р Звездомир Желев, катедра Фитопатология на Аграрен Университет и арх. Мартин Микуш, урбанист. 

Основните акценти бяха начина, по който изкуственият интелект променя селскостопанската дейност, предизвикателствата пред българските фермери, свързани с въвеждането на нови технологични решения, потенциалът на регенеративното земеделие за преминаване към все по-устойчиво, зелено и екологично селско стопанство, възможностите на интелигентният подход в земеделието за прогнозиране и подпомагане на производителите, предизвикателствата пред аграрната науката и очакванията на научната общност към политиците. 

Доц. Севов подчерта, че проучването на възможности и разработването на модели за използване на роботизирани технологии, сателитни изображения и дигитални методи за диагностика, прогноза и управление на производството на качествена продукция без негативни ефекти върху климата и околната среда са основните цели на текущите национални научни програми „Интелигентно растениевъдство“ и „Интелигентно животновъдство“.

Доц. Заимова постави акцент върху проактивната роля, която науката трябва да има в този процес, за да бъде по-близо до хората, които се нуждаят от нея. Тя обърна внимание, че учените в научни програми „Интелигентно растениевъдство“ и „Интелигентно животновъдство“ работят на терен във фермите и прилагат на практика разработените иновативни методи за изграждане на модерни стопанства, които да работят с по-малко човешки ресурси и намалено въздействие върху околната среда.

Д-р Звездомир Желев сподели, че за учените в областта на растениевъдството е предизвикателство да комбинират цялата бързо променяща се информация,  свързана с хомеопатия, биодинамика, почвени, листни анализи, сензори, геном, микроорганизми, машини, почвени скенери, сателити и др. – задача, непосилна за отделния фермер.  Реалното предизвикателство пред науката е чрез прилагане на високи технологии, комплексен начин на мислене, регенеративно и биологично земеделие  да се произведат продукти с по-богата хранителна стойност.

Относно ролята на политиката архитект Мартин Микуш заяви:

Законодателството трябва да бъде по-адекватно спрямо биорегионалните специфики, потенциала и спрямо това какво очакваме от бъдещето, за да се приспособим и да станем по-устойчиви и да имаме продоволствена сигурност.

Дискусията беше излъчена онлайн, а запис от нея може да бъде гледан на фейсбук страницата на кампанията.

Кампания „Обща селскостопанска политика: Говори науката“ и Форум „Отворена наука“ са организирани от Агенция Стратегма с подкрепата на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия.