Истанбулско биенале 2022

Концепция на куратора

Вместо да бъде могъщо дърво, покрито с узрели плодове, това биенале иска да се учи от полета на птиците, от моретата, някога пълни с риба, от онази химия, която бавно възстановява и храни земята. Това биенале може би не е голямо събиране или планирана среща на едно и също място по едно и също време, а разпръскване, невидима ферментация. Неговите нишки се свързват, умножават се, разделят се, пресичат се на места преди да достигнат шумна кулминация или да се завържат в окончателен възел. Нека това биенале бъде компост. Нека започне преждевременно и да продължи дълго след като е приключило.

Рязката промяна в живота ни ни даде изключителната възможност да правим нещата по различен начин. За да уловим момента, ние трябва да реконструираме своите очаквания и цели, да преработим своите формати и да задаваме базовите въпроси, политически и философски и да се ангажираме с откровен, социален, щедър и задълбочен разговор. В това несигурно време повече от всичко се нуждаем от куража да опитваме нетрадиционни начини за общуване помежду си и със света, стария и новия.

Емоциите могат да се превърнат в места, ушите в очи, водата в светове. Думите могат да се пишат върху кал, върху стена или във въздуха. Шепотът може да достигне на далечно разстояние, носейки със себе си семената на разговора и на промяната. Едно биенале може да бъде болница, университет, ресторант, вестник … То не е компромис, а общо пространство за предложения и убеждения, за любопитство, срещи и дебати, където доверието на хората се постига, предава и изгражда наново  …

Сега, когато каналите ни за комуникация се превръщат в средства за манипулация, ние питаме: Какво е останало от обществените дискусии, от мисленето на глас, от читателските общности и четенето заедно с други хора? Ако всички слушаме тишината, можем ли да препокрием своето търпение, своето смирение и своите слабости? Можем ли да съживим социалното изразяване и да  преосмислим местата за срещи, кафенетата, чайните, кината, независимите издатели или книжарничките? Могат ли други начини на мислене, говорене, писане и правене – поезия, филми, отглеждане на зеленчуци и готвене – да ни направят по-подготвени и чувствителни в социален план?

Проектите на това биенале, репортерите, гостите, зрителите и групите, които се опитват да разберат времето, в което живеем – тази дисфункция, която причинихме на планетата и с която трябва да се справим заедно – като изучаваме и споделяме древни и съвсем нови техники, идеи от близо и далеч, е реалност. Благодарение на платформата на биеналето и необикновената тежест на момента, в който се намираме, описаният компостиращ процес ще заяви своите идеи и действия в Истанбул и на други места в Турция под формата на изложби, излъчвания, разговори и събития. Вместо да организираме една мащабна експозиция ние искаме да насърчим създаването на пространства, да свържем съществуващите граждански и културни места и да активираме онези, които са занемарени.

Докато социалните взаимодействия се рушат, възстановяват и мигрират към виртуални канали, докато се учим да обръщаме внимание, да споделяме и да преодоляваме различията с разговор, ние осъзнаваме колко е нужно да се срещнем на гостоприемни места в инициативи, които запазват и съживяват нашата социална практика.