Първо място и "Любимец на публиката", Самуел Папаро. с. Илинденци
Първо място: Камен Димитров, Добрич
Първо място: Камен Димитров, Добрич
Второ място: Иван Мавродиев, Благоевград
Изложба "Арт-циклиране"
Изложба "Арт-циклиране"
Изложба "Арт-циклиране"
Изложба "Арт-циклиране"
Изложба "Арт-циклиране"
Изложба "Арт-циклиране"
Арт-циклиране означава да превърнеш боклука в изкуство. Това показаха повече от 50 произведения от цялата страна, участвали в конкурса, които са вдъхнали нов живот на излезли от употреба предмети от фермата или селския двор. Победителите бяха наградени на официална церемония при откриването на изложбата с избрани снимки на творби, участвали в конкурса „Арт-циклиране“ в столичната галерия "Порт А".
„Всички получени произведения в конкурса много добре илюстрират изкованата от нас дума Арт-циклиране - вдъхване на нов живот, придаване на нова стойност на непотребни предмети. Много се гордеем с всички участници, които показаха модерно мислене, богато въображение и мисъл за каузата на тази изложба и на цялата кампания - съхраняване на природата, живота в хармония с околната среда , а това е съществена част от кръговата икономика към която се стремим.“, сподели Тихомира Трифонова, ръководител на информационна инициатива „Обща селскостопанска политика: Говори науката“, изпълнявана от Агенция Стратегма ООД с подкрепата на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия.
Журито оцени творбите по два основни критерия – съответствие със зададеното условие за използваните материали и оригиналност на произведението. Членовете на журито работиха независимо един от друг без да знаят крайния резултат. Две от работите получиха максималния брой точки и така победителите в конкурса са двама: Самуел Папаро и Благой Котев от село Илинденци с произведението "Музикална пътека от рециклирани материали" и Камен Димитров от Добрич с произведението "Влак на плодородието".
Самуел Папаро и Благой Котев получиха и наградата "Любимец на публиката" с 254 гласа от близо 3000 гласували. Тяхната "Музикална пътека" е изработена от естествени материали от фермата - бамбукови пръчки, мрамор, дърво, метална рамка.
Локомотивът в произведението на Камен Димитров е направен от стар блок на трактор, хидравлична помпа, зъбни колела, гаечни ключове (изпълняващи ролята на мотовилки - бел. ред.), стар въздушен филтър от състезателен автомобил. Кормилната уредба е от стар струг. Вагонът е от овехтял метален палет, който е свързан с локомотива чрез пружини. Зеленчуците в него са от градината, за която се грижи цялото семейство.
Второ място зае Иван Мавродиев от Благоевград с произведението си "Сандък за любовни билки", изработен от стара каса от малък дървен прозорец, "пенсионирани" ВиК части, дръжки от стари куфари, основа от плафон, непотребна решетка, планки, трупчета, винтове и други бурмички.
Третото място бе отредено за Весела Желязкова от Тополовград с произведението ѝ "Мивка за баня", изработена от стар меден леген, каменна плоча, крака от стара шевна машина.
Изложбата с избрани фотографии можете да посетите на 24 и 25 август от 14:00-18:00 ч. в галерия „PORT A“, ул. „Триадица“ № 5, град София.
След приключване на изложбата всички фотографии ще бъдат дарени и изложени в публични пространства в селски райони в България.
Организатор на конкурса е информационна инициатива „Обща селскостопанска политика: Говори науката“, изпълнявана от Агенция Стратегма ООД с подкрепата на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия.
Конкурсът търси точките на пресичане между изкуство и селско стопанство. В него ще се съревновават творби, произведени от селскостопански отпадъци.
Промените в околната среда и намаляващото биоразнообразие събудиха безпокойството на обичайните заподозрени – еколози и биолози – но не единствено. Тези явления привлякоха вниманието и на историците и артистите, които искат да поставят последиците от тези промени в контекст и да ги изобразят визуално.
На арт сцената се появи терминът „екологично изкуство“, който се използва по два различни начина. В общ смисъл терминът обозначава изкуство, посветено на проблемите на околната среда и онова, което се занимава с политическия, историческия или социалния им контекст. Първоначално то е съсредоточено предимно в скулптурната форма и разчупва традиционните формати, но днес обхваща всякакви артистични форми.
Новото развитие добавя „устойчиво“ и „зелено“ към екологичното изкуство. Формират се цели артистични движения, като например “Vegetable Art”, които обединяват творците около каузата на растителния свят. Те ни предлагат собствените си интерпретации на протичащите явления.
Природата се появява в изкуството в множество различни форми, от фотореализъм до абстракция. То й подражава, като се опитва визуално да наподоби предмети така, както изглеждат в реалността. Абстрактните форми също са визуална реплика на природата, но представляват собствена интерпретация, резултат от изучаване, наблюдение и съзерцание на природни явления и форми.
Изкуството ни отваря очите за сложността и красотата на природния свят и успява да изобрази сложните взаимодействия на човека с природата. Изкуството има способността да образова зрителя за важните екологични теми като консервация, устойчивост, биоразнообразие, застрашени хабитати. Целта е да се промени начина на мислене за онова, което консумираме както буквално, така и естетически.
Артистите започнаха да изследват визуалните ресурси на науката и практиката на селскостопанското производство. Те се опитват да вникнат в процесите на производство на храна и тъкани и да привлекат интереса на своята публика към тях, особено на градските хора, които изобщо не са запознати.
Всъщност изкуството и селското стопанство винаги са били свързани, още от времето на пасторалните пейзажи, но едва в наши дни може да се натъкнете на ярко червен пластмасов алигатор, който пролазва към близкото езерце на път за оранжерия.
На едно от последните издания на Art Basel, световното изложение на арт галериите, експерти и колекционери проведоха дискусията „Художникът като фермер“ (в съвсем буквален смисъл). Идеята беше на архитект Рем Кулхаус, който отбеляза, че „бъдещето принадлежи на провинцията“.
