През 1955 г. художникът и преподавател в академията на Касел Арнолд Боде се опитва да възстанови диалога на Германия с останалия свят след края на Втората световна война и да я върне на международната арт сцена чрез представяне на „изкуството на 20 век“. Той основава „Общество за западно изкуство на 20 век“, за да популяризира творби, определяни от нацистите като „изродени“, а също и творби на класическата модерност, които не са показвани в Германия в разрушения музей Фридерицианум. Първото издание на Документа е ретроспекция на произведения от големите артистични движения (фовизъм, експресионизъм, кубизъм, футуризъм) и изявени художници като Пабло Пикасо, Макс Ернст, Ханс Арп, Анри Матис, Василий Кандински и Хенри Мур. В това пътуване през първите 50 години на века немските основатели на модерното изкуство като Пол Клее, Оскар Шлемер или Макс Бекман са представени редом с класиците на модернизма.
Всяко издание на Документа се оформя от идеите и концепциите на своя артистичен директор и това го прави не просто форум на текущите тенденции в съвременното изкуство, но и място, където се изпробват концепции, които определят стандартите. И всяка Документа играе водеща роля в задаването на нова посока на международния разговор за изкуството.
Артистичен директор на Документа 15 е Ruangrupa. Това е артистичен колектив от Джакарта, който постави концепцията на това издание на основополагащите ценности на и идеи на lumbung (индонезийска дума, означаваща общ хамбар за ориз). Като артистичен и икономически модел lumbung съвместява принципи като колективно действие, общо споделяне на ресурси и равно разпределение. Тези ценности са втъкани в цялостната колаборация и във всички елементи на изложбата.
Практиката lumbung беше отправна точка на Документа 15 и определи цялостните й структура, имидж и представяне. Тази практика се променя динамично във взаимодействието между хората. Затова Документа 15 не беше тематична. Това не е изложба за lumbung, а практикуване на lumbung, в което творческият процес се случи колективно.