В условията на променящ се климат е важно да преосмислим практиките от миналото и да се обърнем към по-устойчиво и интелигентно земеделие, което крие редица ползи за климата, за околната среда и за здравето на хората
Земеделието е човешка дейност, която е в двупосочно взаимодействие с промените в климата. От една страна, то е пряко засегната от тях и същевременно излъчваща значително количество емисии, които от своя страна влияят на климата. Промените предизвикват стрес върху растенията вследствие на продължителните периоди на засушаване, последвани от екстремни валежи; загуба на въглерод и други важни елементи в почвата; дезертификация и ерозия; изместване на климатичните зони и трудности в приспособяването на земеделски практики към така изместените зони, посочи Дина Сиракова - еколог.
От друга страна съвременното земеделие спомага за задълбочаване на климатичните проблеми. Значителна част от земеделските култури се отглеждат с цел изхранване на животни и последващо индустриализирано производство на месни и млечни продукти и субпродукти от животновъдството. В резултат екологичната стъпка на животновъдството става значителен фактор, влияещ на климатичните процеси и състоянието на почвите и биоразнообразието. Продоволствената сигурност води до вреди от индустриализирано земеделие, което използва изкуствени торове и химикали.
Въпреки това, ЕС показва относителен напредък по този параметър: вредните за климатичното равновесие емисии, произвеждани от земеделието в ЕС, възлизат на около 10% от емисиите от цялостната човешка дейност, докато в САЩ и повечето индустриално развити страни от Африка и Азия този процент е около 14-16%.
Неизбежно, със задълбочаването на процесите на почвена деградация и климатична несигурност се увеличава и използването на изкуствени торове и други препарати за растителна защита. За сравнение през първата декада на ХХI век са използвани средно около 3 до 4 пъти повече азотни торове в сравнение със 60-те години на ХХ век. Продължава и прекомерното използване на вредни за човешкото здраве пестициди. Независимо от това, че ефектът на натрупване в почвата и растенията, а оттам и в животинските видове, които използваме за добив на месни продукти е добре известен, както и че тези пестициди в крайна сметка се поглъщат от хората, индустриалните гиганти продължават да прилагат иновации и маркетингови механизми за завоюване на пазарни позиции. Повечето изкуствени пестициди водят и до намалена плодовитост на почвата и така довеждат до изкуствено предизвиканата нужда да се влагат повече торове. На фона на все по- оскъдните източници на прясна и чиста вода повишената нужда от изкуствено напояване представлява сериозно предизвикателство.