Човешкият отпечатък е свързан с процеса на антропогенизация на природата, който произвежда два вида резултати: антропогенизирана среда (повлияна от хората) и антропогенна среда (създадена от хората). Пример за среда, изцяло създадена от хората, би била суша, отвоювана от морето. Но на практика заобикалящата ни среда е почти изцяло антропогенизирана, тъй като човешката намеса е повсеместна. Отпечатък върху природата представляват мините, ветрогенераторите и заобикалящата ги инфраструктура, нивите в земеделието, пътната мрежа, която препятства миграцията на животните и дори пашата на домашни животни, която препятства развитието на естествена растителност.
В България почти не се среща територия без човешки отпечатък. Този отпечатък има множество измерения и мнозинството от тях попадат в отрицателната част на скалата. Човешката дейност води до изменения на земното покритие и релеф, предизвиква промени в потоците на веществата, привнася нови растителни и животински видове, които често са инвазивни за местните хабитати. Самите земеделски площи са човешки отпечатък, защото нарушават зоните на диворастяща растителност. Към тях се прибавиха и вятърни генератори, които въпреки предприетите вложените усилия и въведените иновации остават заплаха за мигриращите птици, отбеляза доц. д-р Димитър Желев.
Отрицателното влияние на културния ландшафт има множество проявления, но вероятно най-изявени са туризма и градското топлинно замърсяване. Жителите на големите градове са жертви на феномен, който учените наричат „градски топлинен остров“. Вследствие на материалите, използвани в строителството, презастрояването, липсата на зеленина и вода, интензитета на транспорта в големия град се получава мини парников ефект, който допълнително нагрява градската среда през горещите летни месеци. Повишената температура ускорява газовите процеси във въздуха. Това се отразява неблагоприятно върху здравето на хората, особено на по-уязвимите, но е свързано и със значителни финансови загуби. Големите курорти с презастрояване пък променят микроклимата на мястото, тъй като морският бриз не може да навлезе навътре в сушата.
Топлинно замърсяване има и на река Дунав, причинено най-вече от работата на АЕЦ Козлодуй и отвеждането на нагрята вода към нея. Атомната електроцентрала е човешки отпечатък на територията на България, който е видим от космоса. А мини „Марица Изток“ представляват еко геоцид, тоест природните компоненти въздух, почви и води в района са силно увредени в резултат от дейността.
Има все пак и отпечатък с благоприятен ефект върху дивата природа. Построените язовири образуват влажни зони на характерна система от флора и фауна, които изпълняват екологични функции на регулатор, бидейки биологично най-разнообразните от всички екосистеми. Язовир Розов кладенец е интересен от екологична гледна точка. Той се намира в един от най-индустриалните райони на страната, но е определен като защитена зона по Натура 2000. Поради топлите води от дейността на ТЕЦ-а той се е превърнал в място за зимуване на много прелетни и водолюбиви птици и местообитание на биологично активна риба. А река Съзлийка привлича защитените видри.