Традиционната Международна научна конференция „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието“, която Институтът по аграрна икономика (ИАИ) на Селскостопанска академия (ССА) организира, през 2024 г. ще е с акцент „Устойчиво земеделие и селските райони в контекста на климатичните промени“.
Инициативата ще се проведе от 9.00 часа на 29-30.10.2024 г. в Хотел Експо в София, бул. Цариградско шосе 149.
Основни тематични акценти на конференцията ще бъдат:
- Производство и пазарна перспектива в земеделието;
- Обзор на управленските практики в развитието на земеделието и селските райони;
- Устойчивост на селските райони в земеделието в условията на климатичните промени
ПРОГРАМАТА и линк за онлайн участие в двата дни на конференцията ще откриете в уебсайта на научното звено.
Регистрацията на участниците започва на 29.10.24 г. от 9.00 часа. Медийна пауза и импровизирана пресконференция са предвидени в 12.45 часа.
Конференцията ще започне в 9.45 ч. с поздравителни и встъпителна слова от Министерството на земеделието и храните, председателят на ССА проф. д-р Виолета Божанова и директорът на Института по аграрна икономика проф. д-р Божидар Иванов.
Ключови лектори и теми във входната сесия, с модератор проф. д-р Виолета Божанова, председател на ССА, са:
- Прозрения за развитието на българското земеделие, акад. Атанас Атанасов;
- Еволюция и тенденции в структурата на българското земеделие, проф.д-р Божидар Иванов
- Зелената сделка на ЕС- Стоян Чуканов, Европейски икономически и социален комитетс
Оновните теми за българското земеделие ще бъдат представени от ключовите лектори на български език.
В пленарната сесия от 11.00 до 12.30 часа „Земеделие и устойчивост на селските райони в контекста на климатичните промени“, с модератор проф.д-р Храбрин Башев, ще участват авторитетни водещи учени от Китай (Shengquan Che и Yifeng Qin – Shanghai Jiao Tong University, Shanghai, China) и от Полша (Paweł Chmieliński, Barbara Wieliczko, Zbigniew Floriańczyk). Аудиторията ще бъде запозната с оценка на 20-годишното членство на Полша в ЕС и бъдещите предизвикателства пред ОСП в Полша. Румънски агроикономисти ще визират устойчивостта на земеделието в северната ни съседка чрез инструмент на FAO: глобален индекс на хранителната сигурност. Целта на този подход е да направят предложения за устойчивост на селскостопанския сектор и стопанствата и затова как да се повиши икономическия и жизнен стандарт за населението в селските райони.
Българското участие в този панел включва презентацията на проф. д-р Светлана Александрова – УНСС. Изследването разглежда икономическото и социалното развитие на селските райони под въздействието на зелените инвестиции. Изменението на климата, обезлюдяването и голямата разлика в доходите на селското и градско население са предизвикателства за селските общности в България. Ще бъде поставен възловия въпрос дали устойчивото финансиране може да стимулира развитието на селските райони и да намали икономическото и социално разминаване между градските и селските райони. Проучването изследва ролята и предимствата на устойчивите и зелени инвестиции за икономическа и екологична трансформация в селските райони.
Традиционно темата „Земеделското производство и перспективите на пазара“ заема водещо място в съдържанието. Модератор на така озаглавения панел (начало 13.45) е проф. д-р Божидар Иванов. Първият доклад е на известния учен Джулиан Бийнфилд (Университет на Мисури), който ще направи прогнози за глобалния селскостопански пазар.
Анализ на конкурентоспособността и прогнози за българското земеделско производство ще представят доц. д-р Даниела Димитрова и д-р Васил Стойчев от Института по аграрна икономика - ССА. С поглед към на позициите само на една земеделска култура - ориза, ще се включат учени от Румъния.
В рамките на същия панел друга разработка на румънски учени прави оценка на икономическото и социално развитие на туризма в Румъния, в контекста на справянето с предизвикателствата след COVID. Преглед на структурните промени в туристическия пазар и туристическото поведение води до извода за силен румънски туристически сектор. Той има значителен потенциал за растеж, особено чрез иновативни цифрови технологии, обобщава резюмето на доклада. С колко се е повишил приоритета на местните дестинации, поради нарастналата несигурност, очакваме да разберем от румънските учени.
В тематичното направление „Цени, пазари и политики“ не е подмината и темата за рентните плащания и влиянието им върху нетния доход в стопанствата, които отглеждат полски култури у нас. Оценката е за периода след 2007 г. Изследваните зависимости са между разходите за рента и нетния доход, разходите за рента и произведена продукция и влиянието на директните плащания върху промените на разходите за рента (Дамян Кирчев - Икономически университет -Варна).
Вторият работен ден на Конференцията на 30.10.24 г. ще започне с пленарна сесия за Аграрното управление (проектът „АGROGAVORNENCE“ - Механизми и форми на аграрното управление в България“. Включени са и теми, свързани с развитието на земеделието и селските райони от гледна точка на управленските практики. Модератор ще бъде проф. д-р Иван Боевски.
Конференцията ще се фокусира върху полезни теми за изграждането на политики и изводи за аграрното управление у нас, чрез разработката на двамата професори от Института по аграрна икономика - проф. д-р Храбрин Башев и проф. д-р Божидар Иванов. В презентацията си „Съдържанието, състава и качеството на аграрното управление - случаят България“ учените отговорят на няколко важни академични и практически по отношение на бизнеса и политиката въпроса : как се дефинира управлението в агросектора, кои са компонентите му и колко добро e то. Аграрното управление е изследвано като сложна система от пет основни компоненти: 1/ аграрни и сродни агенти, които вземат участие в управленски решеия, 2/средства /правила, механизми/, които управляват поведението и взаимоотношенията им, 3/процеси и дейности, свързани с вземането на решения в аграрния сектор, 4/специфичен социален ред, произтичащ от процеса на управление и 5/ резултати от функционирането на системата по отношение устойчивото развитие. Предложената рамка GAMPOS e адаптирана към специфичните / социално-икономически, институционални, природни и др./ условия на българската аграрна система.
Проф. д-р Драги Димитриевски от Университета „Свети свети Кирил и Методий“, Северна Македония ще презентира разработката на екип от учени „Икономически експерименти при проектиране на нови земеделски мерки“, което дава възможност политиците да оценяват предложения за алтернативни проекти, преди прилагането на определени решения и политики. Това задава посоки за развитието и на научно сътрудничество, тъй като изработването на сценарии, върху които могат да се изградят политики в земеделието, е една от основните дейности и на Института по аграрна икономика - ССА. Възможност за предварителна оценка, според изводите на македонските колеги, е много ценна и за съседната страна. По същество това е начин да се тестват подобни на ОСП мерки в контролирана среда и така да се минимализират неблагоприятните последици, обобщава резюмето на презентацията.
В първата част на втория работен ден на Конференцията, посветена на управлението в земеделието, ще презентира и проф. д-р Димитър Терзиев, УНСС. В своята разработка „Управление на трансакциите на знания във времето“, той анализира промените в избора на начина, по който фермерите предпочитат да получават знания, в сравнение с преди 25 години, когато е напраенво подобно изследване. Анкетите са обхванали 345 български фермери.
Доц. д-р Минко Георгиев от Аграрния университет – Пловдив ще представи изследване дали хибридните контракти при публичните регистри в земеделието подобряват управленската структура.
Активното участие на полски учени в тазгодишната Международна научна конференция, организирана от Института по аграрна икономика – ССА, включва и доклад и в този панел, посветен ан аграрното управление.
„Екосхеми в земеделието на ЕС по ОСП 2023-2027 г. Пример за Полша“ ще представи авторитетният полски учен Marek Zieliński, PhD, Institute of Agricultural and Food Economics NRI (Poland). Той поставя темата в контекстта на предизвикателствата за фермите не само да отговорят на настоящите изисквания за опазване на околната среда при нарастнала необходимост да развиват по-интензивно производство, но и да ограничат явлението на изоставянето на местни земи.
Заедно с презентации на авторитетни български и чуждестранни учени в цитираните по-горе панели, Конференцията включва и постерна сесия, с модератор гл.ас. д-р Десислава Тотева. Подчертана е практичната насоченост на повече от разработките, предвидени в нея. Това е в съзвучие с програмата на ИАИ не само да развива фундаментална наука, като важен научен център в областта на аграрната икономика, но и да помага за развитието на агробизнеса и фермерството в страната чрез засилване на научно-приложните и проблемно-ориентираните изследвания. Това е и отговор и на очертаната от ЕК посока да се разшири стратегическия диалог между ключовите заинтересовани страни от цялата хранително-вкусова верига.
Учените, които ще участват в постерната следобедна сесия на Конференцията на 30 октомви , предлагат теми, конкретно свързани с цената на земеделската земя и аренда (гл.ас.Михаела Михайлова, ИАИ), оживяването на селските райони, включително и чрез по-привлекателен за младите хора агросектор (екип от учени от Северна Македония/, решаване на демографски проблеми и очертаване динамиката на селското население след присъединяването към ЕС (проф. дин Агниешка Вжохалска, Институт по икономика на селското стопанство и храните, Полша) и др. Включени са теми, които „стесняват“ обекта на икономическо изследване до условията за създаване на малка овощарска ферма за круши, разположена в неблагоприятен селски район в България, в случая в област Кюстендил (ас.Моника Кабаджова от Института по земеделие – Кюстендил на ССА. Това е поглед от друг ъгъл към темата за съживяването и обновяването на селските райони, в аспекта на здравословното хранене. Изследването стъпва на факта, че в ЕС-27, а и в България, засадените с круши площи са с най-нисък дял сред овощните градини. В същото време крушите се отличават с висока концентрация на фолиева киселина, холин, Витамин С, Витамин А, бета-каротин, лутеин и Витамин К и заедно с ябълките сериозно намаляват риска от диабет. Учени от Молдова изследват консумацията на горски плодове в централната част на страната. По-мащабен поглед към „Развитието на българското земеделие в рамките на ОСП на ЕС“ предлага проф.д-р Румен Попов, Институт по аграрна икономикаи гл.ас. д-р Десислава Тотева и гл.експерт Атанаска Джоджова -„Конкурентоспособност на българското производство на плодове на световния пазар“(ИАИ). Гл.асистент Веселин Кръстев е разработил темата „Оценка на европейската рамка за измерване устойчивостта на българските стопанства, специализирали в полски култури“.
В тематичното многообразие на конференцията, в рамките на постерната сесия, е предвидена и разработката на проф.д-р Божидар Иванов и доц.д-р Диляна Митова „Социално-икономически анализ на отпадането на клетките при отглеждане на телета в България. Оценка на разходите и ползите“. Изводите сочат, че въвеждането на забрана на клетъчното отглеждане не би довело до сериозни неблагоприятни ефекти, свързани с инвестиционната тежест и производствевните разходи. Възможно е да доведе до някои положителни резултати най-вече във връзка с нуждата от работна ръка и като цяло ще има незначителни неблагоприятни производствени ефекти върху сектора.