Нов анализ на доставчика на бизнес проучвания и новини "СийНекст" (SeeNext) изследва как дигитализацията има потенциала да постави началото на бъдещето на по-конкурентен селскостопански сектор. Анализът се основава на обширни данни, включително преглед на политиките за цифровизация, целевите инвестиции и рентгенова снимка на текущото състояние на селскостопанския сектор в България, Румъния, Хърватия и Сърбия, посочват от "СийНекст".
За разлика от голяма част от Европа, селското стопанство остава силен икономически стълб в Югоизточна Европа (ЮИЕ). През 2023 г. секторът е допринесъл с между 4 и 5,1 процента към националната брутна добавена стойност (БДС) в България, Румъния, Хърватия и Сърбия, в сравнение със скромните 1,8 процента в целия Европейски съюз (ЕС).
Икономическото значение на сектора е подкрепено от обширни земеделски земи, като използваните земеделски площи обхващат 26 до 54 процента от териториите на тези страни. Само трите държави членки на ЕС представляват 11,9 на сто от използваната земеделска площ на блока, като Румъния държи лъвския дял в ЮИЕ - 8,2 на сто.
Важността на селското стопанство се подкрепя и от данните за заетостта, като България, Румъния и Сърбия отчитат двуцифрен дял на работната сила, изпреварвайки 4,7 на сто в Хърватия и средното за ЕС от 4,3 на сто.
Въпреки големия си икономически и социален мащаб, секторът се бори с големи предизвикателства като застаряващата работна сила и изоставащата дигитална трансформация, които възпрепятстват производителността.
Постигане на ефективност чрез цифровизация
Интегрирането на прецизното земеделие, анализите на данни и автоматизацията в селскостопанския сектор на Югоизточна Европа може да промени начина на правене на бизнес, пише в анализа. Ключови технологии като интернет на нещата (IoT), сателитни изображения и изображения с дронове, сензорни мрежи, GPS системи и специални мобилни приложения подобряват вземането на решения и управлението на ресурсите. Те същевременно се справят с предизвикателства като недостиг на работна ръка и опасения за околната среда.
Дигиталната трансформация трябва да извърви дълъг път в повечето от страните във фокуса на проучването. Според Индекса на цифровата икономика и общество на ЕС (DESI) и четирите нации все още са под средното ниво за ЕС по отношение на общата цифровизация. Проблемите със свързаността в селските райони са често срещана пречка пред приемането на усъвършенствани земеделски инструменти, което прави надграждането на инфраструктурата и обучението от съществено значение за поддържане на производителността.
Намаляване на заетостта и предизвикателства пред производителността
Докато селското стопанство е поемало само 4,3 на сто от работната сила в ЕС през 2022 г., секторът остава основен работодател в ЮИЕ, отчитайки 15,2 на сто от заетостта в България, 14,3 на сто в Сърбия и 20,8 на сто в Румъния. Заетостта в селското стопанство обаче непрекъснато намалява, което се допълва от застаряващата работна сила, тъй като делът на мениджърите на ферми над 65 години надхвърля 30 на сто в повечето от тези страни. В Румъния близо 40 на сто от земеделските мениджъри са на 65 или повече години, което подчертава необходимостта от обновяване на поколенията.
Производителността на труда, измерена като брутната добавена стойност на годишна работна единица, също изостава зад повечето европейски страни. Повишаването на производителността на годишна работна единица изисква незабавни действия, включително инвестиции в цифрови технологии и развитие на умения.
Фокус на политиката и различни амбиции в цифровото приемане
Стратегиите за цифровизация на България, Румъния, Хърватия и Сърбия се фокусират върху модернизирането на селското стопанство чрез прецизни технологии, като същевременно се справят с предизвикателствата със свързаността и цифровата грамотност. Основните приоритети на политиката включват повишаване на конкурентоспособността, ускоряване на възприемането на интелигентно земеделие и прецизно земеделие и подобряване на цифровите умения сред работната сила. Всички тези усилия са предназначени да повишат производителността и устойчивостта.
Докато цифровата трансформация е споделена цел в целия регион, амбициите варират значително. Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС проследява амбициите за цифровизация в селското стопанство чрез индикатора "Дигитализиране на селското стопанство" (R3), измерващ дела на стопанствата, подкрепени за приемане на цифрови технологии. От разглежданите държави България води с амбициозна цел от 12,8 на сто до 2029 г. Хърватия планира скромен растеж, достигайки 0,82 на сто до 2029 г., докато Румъния се нарежда на най-последно място в ЕС, като цели едва 0,03 на сто. Тази минимална цел до голяма степен се дължи на силно разпокъсаната структура на земеделските стопанства в Румъния, със значителен дял от малки стопанства под 1 хектар.