Днес Комисията прие пакет от мерки за устойчиво използване на ключови природни ресурси, които също така ще укрепят устойчивостта на продоволствените системи и селското стопанство в ЕС.
Благодарение на Закона за мониторинга на почвите ще се насочим към осигуряване на здравето на почвите в ЕС, което трябва да бъде постигнато до 2050 г., като се събират данни за здравето на почвите, които се предоставят на земеделските стопани и други управители на почви. Със закона устойчивото управление на почвите се превръща в норма и се вземат мерки за случаите на неприемливи рискове за човешкото здраве и околната среда, които се дължат на замърсяване на почвата. Днешните предложения също така ще насърчат иновациите и устойчивостта, като позволят безопасното използване на техническия прогрес в новите геномни техники, за да се даде възможност да се разработват устойчиви на изменението на климата култури и да се намалява употребата на химически пестициди, и като гарантират по-устойчиви, висококачествени и разнообразни семена и репродуктивен материал за насажденията и горите. И накрая, с новите мерки се предлага също и намаляване на хранителните и текстилните отпадъци, което ще допринесе за по-ефективно използване на природните ресурси и допълнително намаляване на емисиите на парникови газове от съответните сектори.
Тези мерки ще донесат дългосрочни икономически, социални, здравни и екологични ползи за всички. Чрез осигуряването на по-устойчиви природни активи новите правила подкрепят по-специално хората, чийто живот и благоденствие са пряко свързани със земята и природата. Те ще допринесат за проспериращи селски райони, продоволствена сигурност, устойчива и процъфтяваща биоикономика, ще помогнат на ЕС да застане начело на иновациите и научните разработки, да обърне посоката на загубата на биологично разнообразие и да се подготви за последиците от изменението на климата.
Нов закон на ЕС за увеличаване на ценността на почвата и нейните ресурси
Понастоящем 60—70 % от почвите в ЕС са в недобро състояние. Освен това всяка година се отмиват един милиард тона почва поради ерозия, което означава, че оставащият плодороден горен слой бързо изчезва. Разходите, свързани с деградацията на почвите, се оценяват на над 50 милиарда евро годишно.
Предложението за първото по рода си законодателство на ЕС относно почвите предоставя хармонизирано определение за здравето на почвите, въвежда всеобхватна и съгласувана рамка за мониторинг и насърчава устойчивото управление на почвите и санирането на замърсените терени. С предложението се обединяват няколко източника на данни за почвите, като се съчетават данни от проби от почвата от Рамковото изследване на земеползването и земното покритие (LUCAS) със сателитни данни от „Коперник“ и национални и частни данни. Крайната цел е до 2050 г. да се постигнат здрави почви в ЕС в съответствие с амбицията на ЕС за нулево замърсяване.
Данните за почвите ще подкрепят иновациите, технологичните и организационните решения, по-специално в селскостопанските практики. Те ще помогнат на земеделските стопани и другите собственици на земя да прилагат най-подходящите методи за третиране и ще им помогне да увеличат плодородието на почвите и добивите от тях, като същевременно сведат до минимум потреблението на вода и хранителни вещества. Освен това тези данни ще подобрят разбирането ни за тенденциите в сушите, задържането на вода и ерозията, като подпомогнат предотвратяването и управлението на бедствия. Почвите в добро състояние и по-добрите данни осигуряват допълнителни възможности за доходи за земеделските стопани и управителите на земи, които могат да бъдат възнаграждавани за улавянето на въглероден диоксид в почвите, да получават плащания за извършване на екосистемни услуги или за увеличаване на ценността на здравите почви и храните, произведени върху тях. Предложението не налага преки задължения на собствениците на земи и управителите на земи, включително земеделските стопани.
Държавите членки ще предложат определения за положителни и отрицателни практики на управление на почвите. Те също така ще определят мерки за възстановяване, за да се възвърне доброто състояние на деградиралите почви въз основа на национални оценки на състоянието на почвите. Тези оценки ще бъдат използвани и в други политики на ЕС, като например ЗПЗГС, ОСП и управлението на водите.
В предложението също така се отправя искане към държавите членки да вземат мерки спрямо неприемливите рискове за човешкото здраве и околната среда, които се дължат на замърсяването на почвата, като се ръководят от принципа „замърсителят плаща“. Държавите членки ще трябва да определят, проучат, оценят и почистят замърсените терени.
По-устойчиви продоволствени системи благодарение на новите геномни техники
Земеделските стопани и животновъдите се нуждаят от достъп до авангардни иновации. Новите технологии могат да помогнат да се повиши устойчивостта както на селското стопанство, така и на залесените земи и да се защитят реколтите от последиците от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на околната среда. Новите геномни техники (НГТ) са иновативни инструменти, които спомагат за повишаване на устойчивостта и издръжливостта на нашата продоволствена система. Те позволяват разработването на подобрени растителни сортове, които са устойчиви на изменението на климата, устойчиви на вредители, изискват по-малко торове и пестициди и могат да гарантират по-високи добиви, като така ни помагат да ограничим наполовина употребата на химични пестициди и рисковете от тях, а също и да намалим зависимостта на ЕС от вноса на селскостопанска продукция.
В повечето случаи новите техники водят до по-целенасочени, по-точни и по-бързи промени, отколкото конвенционалните техники, като културите са същите, каквито биха били получени с класически техники като избор на семена и кръстосване.
С нашето предложение ще се
- създадат две категории растения, получени чрез НГТ: растения от НГТ, сравними с естествено срещащите се или конвенционалните растения, и растения от НГТ с по-сложни модификации;
- и двете категории ще подлежат на различни изисквания за достигане до пазара, като се вземат предвид техните различни характеристики и профили на риск. Растенията от първата категория ще трябва да се нотифицират. Растенията от втората категория ще преминават през по-дълъг процес по директивата за ГМО;
- предоставяне на стимули за насочване на развитието на растенията към по-голяма устойчивост;
- гарантиране на прозрачността по отношение на всички растения от НГТ на пазара на ЕС (например чрез етикетиране на семената);
- предлагане на солиден мониторинг на икономическото, екологичното и социалното въздействие на продуктите от НГТ.
По-устойчив и разнообразен растителен и горски репродуктивен материал
Европейският сектор на семената е най-големият износител на световния пазар на семена (20 % от световния пазар с приблизителна стойност от 7—10 милиарда евро и 7000 дружества, предимно МСП). Важно е законодателството да е в крак с развитието на науката. Предложението ще актуализира и опрости настоящите правила, някои от които датират повече от 50 години.
С предложения регламент за производството и предлагането на пазара на растителен и горски репродуктивен материал ще се повиши разнообразието и качеството на семената, резниците и други видове растителен и горски репродуктивен материал (РГРМ). Те ще гарантират стабилни добиви чрез адаптиране към бъдещето на растителните сортове с помощта изпитване с оглед на устойчивостта (напр. устойчивостта на болести). Семената също така ще бъдат по-добре адаптирани към натиска, породен от изменението на климата, ще помогнат да се запази генетичното разнообразие на отглежданите култури и ще спомогнат за гарантиране на продоволствената сигурност. С предложението ще се намали административната тежест и ще се повишат ефективността и ефикасността на системите за регистрация и сертифициране.
Що се отнася до горския репродуктивен материал, ние ще помогнем да се гарантира, че правилното дърво се засажда на правилното място, така че горите да бъдат по-добре адаптирани към изменението на климата. Отглеждането на дървета дава възможност за ускоряване на адаптирането на горите към изменението на климата, като по този начин се гарантира непрекъснатата им производителност в бъдеще.
Намаляване на хранителните и текстилните отпадъци
Всяка година в ЕС се изхвърлят близо 59 милиона тона храна (131 кг на глава от населението), като пазарната ѝ стойност се оценява на 132 милиарда евро. Над половината от хранителните отпадъци (53 %) се генерират от домакинствата, следвани от преработвателния и производствения сектор (20 %). Борбата с генерирането на хранителни отпадъци носи тройна полза: спестява храни за консумация от човека и по този начин допринася за продоволствената сигурност. Тя помага на предприятията и потребителите да пестят пари и намалява въздействието върху околната среда на производството и потреблението на храни.
За да се ускори напредъкът на ЕС, Комисията предлага до 2030 г. държавите членки да намалят количеството хранителни отпадъци с 10 % в сектора на преработка и производството, и с 30 % (на глава от населението) общо за търговията на дребно и потреблението (ресторанти, обекти за услуги в сектора на храненето и домакинства).
Текстилните отпадъци също така обременяват ограничените природни ресурси. Около 78 % от текстилните отпадъци не се събират разделно от потребителите и се озовават в смесените битови отпадъци, предназначени за изгаряне или депониране. Повече информация за днешното предложение се съдържа в специално съобщение за медиите.
Следващи стъпки
Предложенията ще бъдат разгледани от Европейския парламент и Съвета в рамките на обикновената законодателна процедура.
Контекст
Европейският зелен пакт е задължително условие за здравето на нашите граждани и планетата ни. От представянето си през декември 2019 г. тя постави началото на дълбока и цялостна трансформация на нашето общество и икономика. С днешния пакет се допълват предишните предложения в рамките на стълба „Природни ресурси“ на Зеления пакт.
Тези инициативи и техните цели разчитат на решения, предоставени от природата като най-добър съюзник в борбата срещу изменението на климата. За да постигнем неутралност по отношение на климата, по-специално да увеличим поглъщането на въглерод от естествени поглътители, да изпълним законодателството на ЕС в областта на климата и да изпълним международните ангажименти на Европейския съюз съгласно Парижкото споразумение и Глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин-Монреал, трябва спешно да укрепим устойчивостта на природните екосистеми в целия ЕС, да увеличим способността им да се адаптират към изменението на климата и да поддържаме производствения им капацитет за гарантиране на трайна продоволствена и материална сигурност.