Комисията предлага по-строги правила относно замърсителите на атмосферния въздух, повърхностните и подземните води и пречистването на градските отпадъчни води. Качеството на въздуха и водата са от съществено значение за здравето на хората и екосистемите, предаде пресслужбата на ЕК. Само по себе си замърсяването на въздуха причинява преждевременна смърт на близо 300 000 европейци всяка година, а предложените нови правила ще намалят с повече от 75 % за десет години смъртните случаи, настъпили в резултат на основния замърсител - ПЧ2,5, чиито нива надвишават тези в насоките на Световната здравна организация. По отношение на въздуха и водата всички нови правила осигуряват ясна възвръщаемост на инвестициите благодарение на ползите за здравеопазването, икономиите на енергия, производството на храни, промишлеността и биологичното разнообразие. Като извлича поуки от действащото законодателство, Комисията предлага едновременно да се намалят разрешените нива на замърсителите и да се подобри прилагането, така че целите за намаляване на замърсяването да се постигат по-често на практика. Днешните предложения представляват ключов напредък за постигане на амбициозната цел на Европейския зелен пакт за нулево замърсяване до 2050 г., а именно околна среда без вредно замърсяване. Те също така отговарят на конкретни искания, отправени на Конференцията за бъдещето на Европа.
Новата обща селскостопанска политика (ОСП) ще бъде от ключова роля за осигуряване на бъдещето на селското и горското стопанство, както и за постигането на целите на Европейския зелен пакт.
Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс заяви: „Нашето здраве зависи от нашата околна среда. Нездравословната околна среда има преки и скъпоструващи последици за нашето здраве. Всяка година стотици хиляди европейци умират преждевременно, а много други страдат от сърдечни и белодробни заболявания или ракови заболявания, причинени от замърсяване. Колкото по-дълго чакаме да намалим това замърсяване, толкова по-високи ще са разходите за обществото. Искаме до 2050 г. нашата околна среда да бъде свободна от вредни замърсители. Това означава, че трябва да ускорим действията днес. Нашите предложения за по-нататъшно намаляване на замърсяването на водите и въздуха са ключов елемент от този пъзел.“
Комисарят по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс заяви: „Качеството на въздуха, който дишаме, и водата, която използваме, са от основно значение за нашия живот и за бъдещето на нашите общества. Замърсяването на въздуха и водата вреди на нашето здраве, нашата икономика и околната среда, като засяга преди всичко най-уязвимите. Ето защо наш дълг е да почистваме въздуха и водата за нашите собствени и бъдещи поколения. Цената на бездействието е много по-висока от цената на превенцията. Ето защо Комисията предприема действия сега, за да гарантира координирани действия на равнището на ЕС за по-добро справяне със замърсяването при източника — на местно и трансгранично равнище.“
По-чист атмосферен въздух до 2030 г., цел за нулево замърсяване до 2050 г.
С предложеното преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух ще бъдат определени междинни стандарти на ЕС за качество на въздуха до 2030 г., приведени в по-тясно съответствие с насоките на Световната здравна организация, като същевременно ЕС ще поеме курс за постигане на нулево замърсяване на въздуха най-късно до 2050 г. във взаимодействие с усилията за неутралност по отношение на климата. За тази цел предлагаме редовен преглед на стандартите за качество на въздуха, за да ги подлагаме на нова оценка в съответствие с най-новите научни доказателства, както и с развитието на обществото и технологиите. Предлага се годишната пределно допустима стойност за основния замърсител – фини прахови частици (ПЧ2,5) да бъде намалена с повече от 50 %.
Преразглеждането ще гарантира, че хората, страдащи от влошаване на здравето в резултат на замърсяването на въздуха, имат право на обезщетение в случай на нарушение на правилата на ЕС за качеството на въздуха. Те също така ще имат право да бъдат представлявани от неправителствена организация чрез колективни искове за обезщетение за вреди. Предложението също така ще внесе повече яснота относно достъпа до правосъдие, ефективните санкции и по-добрата публична информация относно качеството на въздуха. Новото законодателство ще подпомогне местните органи чрез укрепване на разпоредбите относно мониторинга, моделирането и подобряването на плановете за качество на въздуха.
Днешните предложения оставят на националните и местните власти да определят конкретните мерки, които ще предприемат за постигане на стандартите. В същото време съществуващите и новите политики на ЕС в областта на околната среда, енергетиката, транспорта, селското стопанство, научните изследвания и иновациите и други области ще имат значителен принос за това, както е описано подробно в информационния документ.
Днешното предложение ще спомогне за постигането на драстично подобряване на качеството на въздуха в Европа до 2030 г., което ще доведе до брутни годишни ползи, оценени на 42 милиарда евро и 121 милиарда евро през 2030 г., за по-малко от 6 милиарда евро годишно.
Нива на ПЧ2,5 през 2020 г. | Нива на ПЧ2,5 през 2030 г. |
(Насоки на СЗО: <5 µg/m³, годишно; Предложение за 2030 г.: <10 µg/m³; настояща директива: <25 µg/m³)
Замърсяването на въздуха е най-голямата екологична заплаха за здравето и водеща причина за хронични заболявания, включително инсулт, рак и диабет. То е неизбежно за всички европейци и засяга по непропорционален начин чувствителни и уязвими социални групи. Замърсеният въздух вреди и на околната среда, като причинява подкиселяване, еутрофикация и вреди на горите, екосистемите и културите.
По-добро и по-рентабилно пречистване на градските отпадъчни води
Преразгледаната Директива за пречистването на градските отпадъчни води ще помогне на европейците да имат достъп до по-чисти реки, езера, подземни води и морета, като същевременно ще направи пречистването на отпадъчните води по-рентабилно. За да могат отпадъчните води да се използват по най-добрия възможен начин като ресурс, се предлага да се постигне енергийна неутралност на сектора до 2040 г. и да се подобри качеството на утайките, за да се даде възможност за по-добро повторно използване, като по този начин се допринесе за по-кръгова икономика.
Редица подобрения ще подпомогнат опазването на здравето и околната среда. Те включват задължения за възстановяване на хранителните вещества от отпадъчните води, нови стандарти за микрозамърсителите и нови изисквания за мониторинг на пластмасовите микрочастици. Задълженията за пречистване на водата ще бъдат разширени, така че да обхващат и по-малките общини с 1000 жители (спрямо общините с 2000 жители понастоящем). За да се подпомогне управлението на проливните дъждове, които зачестяват с изменението на климата, съществува изискване за създаване на интегрирани планове за управление на водите в по-големите градове. И накрая, въз основа на опита с COVID-19 Комисията предлага систематично наблюдение на отпадъчните води за наличието на редица вируси, сред които CoV-SARS-19, и на антимикробна резистентност.
От държавите от ЕС ще се изисква да осигурят достъп до канализация за всички, по-специално за уязвимите и маргинализираните групи.
Тъй като 92 % от токсичните микрозамърсители, открити в отпадъчните води на ЕС, произлизат от фармацевтични и козметични продукти, новата схема за разширена отговорност на производителя ще изисква от производителите да заплащат разходите за отстраняването им. Тази мярка е в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ и ще стимулира научните изследвания и иновациите в областта на нетоксичните продукти, като в същщото време направи финансирането на пречистването на отпадъчните води по-справедливо.
Секторът на отпадъчните води има значителен неизползван потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници, например от биогаз. От страните от ЕС също така ще се изисква да проследяват промишленото замърсяване при източника, за да се увеличат възможностите за повторно използване на утайките и пречистените отпадъчни води, като се избягва загубата на ресурси. Правилата за извличане на фосфор от утайките ще подкрепят използването им за производство на торове, което ще бъде от полза за производството на храни.
Очаква се промените да доведат до увеличаване на разходите с 3,8 % (до 3,8 милиарда евро годишно през 2040 г.) за ползи от над 6,6 милиарда евро годишно, с положително съотношение разходи/ползи във всяка държава членка.
Защита на повърхностните и подземните води от нови замърсители
Въз основа на актуални научни доказателства Комисията предлага да се актуализират списъците на замърсителите във водите, които да бъдат контролирани по-строго в повърхностните и подземните води.
В списъците ще бъдат добавени 25 вещества с добре документирано проблематично въздействие върху природата и човешкото здраве. Те включват:
- PFAS, голяма група от „неразградими химикали“, използвани, наред с другото, в готварски съдове, облекло и мебели, пожарогасителна пяна и продукти за лична хигиена;
- редица пестициди и продукти от разграждането на пестициди, като например глифосат;
- Бисфенол А, пластификатор и компонент на пластмасови опаковки;
- някои фармацевтични продукти, използвани като болкоуспокояващи и противовъзпалителни средства, както и антибиотици.
Веществата и техните стандарти са подбрани в рамките на прозрачен и научно мотивиран процес.
Освен това, като извлече поуки от инциденти като масовата смърт на риба в река Одер, Комисията предлага въвеждането на задължителни предупреждения след инциденти за речните басейни надолу по течението. Налице са и подобрения в мониторинга, докладването и по-лесно бъдещо актуализиране на списъка в крак с научното развитие.
Новите правила отчитат кумулативното или комбинираното въздействие на смесите, като разширяват акцента, поставен понастоящем единствено върху отделните вещества.
Освен това стандартите за 16 замърсителя, които вече са обхванати от правилата, включително тежки метали и промишлени химикали, ще бъдат актуализирани (преди всичко като станат по-строги) и четири замърсителя, които вече не представляват заплаха в рамките на ЕС, ще бъдат премахнати.