Европейската комисия съобщи, че е одобрила стратегическите планове за Обща селскостопанска политика (ОСП) на Хърватия, Словения и Швеция. ОСП ще се възползва от 270 милиарда евро финансиране за периода 2023-27 г. Трите нови одобрени плана, възлизат на близо 9 милиарда евро, включително 2,7 милиарда евро, предназначени за екологични и климатични цели и екосхеми, и 227 милиона евро за млади фермери. И трите плана имат силно екологично измерение.
Словения и Швеция са отделили почти 60 процента от бюджета си за развитие на селските райони за цели, свързани с околната среда и климата. Планът на Словения ще подкрепи, наред с други неща, производството на възобновяема енергия от селското стопанство, позволявайки на фермерите да инвестират в биогаз, биометан и геотермални кладенци за собствените си нужди. Хърватският план решава да се справи със селскостопанските емисии, които произтичат главно от управлението на почвата и оборския тор, докато шведският план поставя силен акцент върху улавянето на въглерод, биоразнообразието и ценните пасища, както и увеличаването на знанията за устойчивото производство.
Благодарение на финансирането от ОСП, органичното земеделие ще бъде подпомогнато, за да обхване съответно 17, 14 и 12 процента от земеделската земя в Словения, Швеция и Хърватия.
В Хърватия по-справедливо преразпределение на подкрепата ще бъде постигнато чрез преразпределяне на 20 процента от пакета за директни плащания на ОСП на малки и средни земеделски стопани за техните първи 30 хектара земеделска земя. За да се насърчат младите хора да предприемат селскостопански дейности, ще бъдат дадени конкретни стимули на повече от 1000 хърватски фермери на възраст под 40 години, за да им се помогне да създадат своите земеделски стопанства и да понесат първоначалните разходи за своите инвестиции. Фондовете за развитие на селските райони ще подкрепят създаването на 14 000 работни места в селските райони, както и няколко инфраструктурни инвестиции, като вода, местни пътища и детски градини.
Преразпределителното плащане ще се прилага и в Словения, за да се прехвърли част от бюджета от по-големите към по-малките земеделски стопанства. Като допълнение към директните плащания, 98 милиона евро ще бъдат използвани за подкрепа на около 25 000 фермери в сектори, които в момента са изправени пред затруднения, като екстензивно животновъдство и протеинови култури за фураж и храна. Около 800 словенски пчелари също ще получат специфична помощ за поддържане или преминаване към биологично пчеларство. Фондовете за развитие на селските райони ще подкрепят дребномащабни инвестиции с висока добавена стойност в селските райони, като например създаване на местни пазари и обновяване на съоръжения за продажба на местна продукция.
Швеция ще отпусне 806 милиона евро за фермерите, за да продължат с устойчивите селскостопански практики в райони, където условията за земеделие са трудни, като планини, горски райони или северни райони. Младите фермери в Швеция ще могат да кандидатстват за помощи за стартиране и да получат допълнителна подкрепа за доходите, която да им помогне в първите години след стартиране на техния земеделски бизнес. Благодарение на специфичното обучение се очаква също така около 30 000 души да придобият нови умения, свързани с ефективността, с околната среда или климата, като например намаляване на рисковете за здравето на потребителите на продукти за растителна защита, подобряване на енергийната ефективност и производство или използване на възобновяема енергия.
Повече информация за всеки план, както и разбивката на техния бюджет на ОСП е достъпна на сайта на ЕК.
Европейската комисия представи своето предложение за реформа на Общата селскостопанска политика през 2018 г., въвеждайки нов начин на работа за модернизиране на политиката на ЕС в областта на селското стопанство. След продължителни преговори между Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия беше постигнато споразумение и новата ОСП беше официално приета на 2 декември 2021 г.
Крайният срок, определен от съзаконодателите за държавите членки да представят своите стратегически планове за ОСП, беше 1 януари 2022 г. След получаване на плановете Комисията изпрати писма с наблюдения до всички държави членки до 25 май. Те бяха публикувани заедно на уебсайта Europa с реакциите на всички държави членки, в съответствие с принципа на прозрачност. Структурираният диалог между службите на Комисията и националните органи беше възобновен след това, за да се решат оставащите проблеми и да се финализират ревизираните планове за ОСП.
Хърватия, Словения и Швеция представиха първите си предложения за стратегически план за ОСП съответно на 29, 23 и 22 декември 2021 г. след консултация със заинтересованите страни. След това те изпратиха преразгледаните си предложения, адресирани до забележките на Комисията, на 23 септември за Швеция, 29 септември за Словения и 7 октомври за Хърватия.
За да бъде одобрен, всеки план трябва да бъде пълен и съвместим със законодателството, както и достатъчно амбициозен, за да изпълни целите на ОСП и ангажиментите на ЕС в областта на околната среда и климата. Новата ОСП ще влезе в действие на 1 януари 2023 г.