Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.
pic

Новата обща селскостопанска политика ще отбележи началото си на 1 януари 2023 г.

Одобряването от Европейската комисия на 28-те стратегически плана (по един за всяка държава от ЕС и два за Белгия) бележи началото на новата обща селскостопанска политика, което ще бъде поставено на 1 януари 2023 г.

Финансирането от ЕС в размер на 264 милиарда евро ще подпомогне европейските земеделски стопани при прехода към устойчив и стабилен селскостопански сектор и ще допринесе за запазването на жизнеспособността и многообразието на селските райони. Чрез съфинансиране и допълнително национално финансиране общият публичен бюджет, предназначен за земеделските стопани и селските общности, ще достигне 307 милиарда евро за периода 2023-2027 г. Други програми, попадащи в обхвата на ОСП, но извън стратегическите планове по ОСП, като например програмата POSEI за най-отдалечените региони, схемата на ЕС за училищата, програмите за популяризиране, ще се възползват от допълнително финансиране от ЕС в размер на 6 милиарда евро.

По-справедлива ОСП

Ключова цел на всички стратегически планове е да подпомагат достатъчно надеждни земеделски доходи, както и устойчивостта на селскостопанския сектор. Ето няколко примера за предоставяната подкрепа: 

  • Директните плащания по ОСП продължават да играят ролята на защитна мрежа за земеделските стопани. Всяка година близо 20 милиарда евро ще бъдат разпределяни на отговарящите на условията земеделски стопани с цел основно подпомагане на доходите. То обаче зависи от прилагането от страна на земеделските стопани на по-строги основни стандарти за добро селскостопанско и екологично състояние. Очаква се тези стандарти да покрият близо 90 % от земеделската земя в ЕС.
  • Новата ОСП ще насочи повече публично подпомагане там, където то е най-необходимо. Малките и средните земеделски стопанства в 25 държави от ЕС ще получат по-голямо подпомагане на доходите благодарение на преразпределително плащане в размер на 10,6 % от всички директни плащания. Размерът му ще възлиза на 4 милиарда евро годишно — 2,5 пъти повече от преразпределителните плащания по настоящата ОСП (2014—2020 г.), прилагани само от десет държави членки.
  • За да се помогне на земеделските стопани да се справят с кризисни ситуации, 15 % от стопанствата в ЕС ще получат подкрепа за застрахователни премии, участие във взаимоспомагателни фондове или в други инструменти за управление на риска.
  • Подкрепата за протеинови култури/бобови растения чрез обвързано с производството подпомагане на доходите ще бъде с 25 % повече в сравнение с 2022 г., което ще допринесе за намаляване на зависимостта на земеделските стопани в ЕС от вноса и използването на определени торове. Седемнадесет други изпитващи затруднения сектора също ще получат обвързано с производството подпомагане, което ще достигне до 21 % от земеделските стопанства в ЕС.

По-екосъобразна ОСП

Три от десетте специфични цели на ОСП са пряко свързани с околната среда и климата. Благодарение на принципа на „неотстъпление“ от държавите членки се изисква в плановете по ОСП да демонстрират по-големи амбиции в сравнение с настоящото положение. Това оформи най-амбициозната досега ОСП от гледна точка на околната среда и климата.

  • В стратегическите планове по ОСП близо 98 милиарда евро, съответстващи на 32 % от общото финансиране по ОСП (ЕС и съфинансиране), ще бъдат предназначени за осигуряване на ползи за климата, водите, почвите, въздуха, биологичното разнообразие и хуманното отношение към животните, както и за насърчаване на практики извън задължителните условия. Ако разгледаме разпределението на тази сума по инструменти и фондове, става ясно, че 24 % от директните плащания са предназначени за екосхеми, а 48 % от разходите за развитие на селските райони от всички планове ще подкрепят изцяло цели в областта на околната среда и климата.
  • Плановете ще стимулират стопанисващите земи лица да съхраняват въглерод в почвите и биомасата, да намаляват емисиите на парникови газове и да подпомагат адаптирането в 35 % от земеделската площ на ЕС чрез подходящи практики за управление, например екстензивно управление на пасищата, отглеждане на бобови и междинни култури, органично наторяване или агролесовъдство.
  • В резултат на новите задължения за земеделските стопани се очаква да се извърши сеитбооборот на около 85 % от обработваемата земя в ЕС, подпомагана от ОСП. Това ще спомогне за прекъсването на цикъла на развитие на вредителите и болестите и по този начин ще намали употребата на пестициди и риска от тях. Освен това над 26 % от земеделската земя в ЕС ще получи подкрепа, наред с другото, за въвеждането на интегрирано управление на вредителите и за използването на нехимични методи за контрол на вредителите или прецизно земеделие.
  • Подпомагането по линия на ОСП за биологичното производство почти ще се удвои през 2027 г. в сравнение с площта, финансирана през 2018 г. Това ще бъде основен фактор за постигането на националните амбиции на държавите членки за увеличаване на площите за биологично производство, вариращи между 5 и 30 % през 2030 г.
  • Планираните инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници в земеделските стопанства ще осигурят допълнителни 1,556 MW към мощностите на ЕС за производство на енергия.

По-социална ОСП

Селските райони на ЕС са изправени пред няколко предизвикателства, посочени в дългосрочната визия за селските райони на ЕС, включително обезлюдяване, достъп до и подобряване на основните услуги, възможности за заетост и необходимост от по-добра свързаност. По ОСП ще бъдат насочени инвестиции към социалната и икономическата структура на селските райони на ЕС.

  • Специалното подпомагане за младите земеделски стопани заема важно място във всеки одобрен план, а държавите от ЕС са заделили повече от минимално изискваните 3 % от директните плащания за приемственост между поколенията. Общо 8,5 милиарда евро публични разходи ще помогнат на младите земеделски стопани да се установят, да инвестират и да поддържат стопанската си дейност през първите години от своята дейност. Очаква се през периода 2023—2027 г. общо 377 000 нови млади земеделски стопани да бъдат установени като земеделски стопани с пълен капацитет. Някои държави членки предвиждат допълнителни усилия за насърчаване на приемствеността в земеделските стопанства, подобряване на равенството между половете в селските райони и укрепване на позицията на жените в селското стопанство.
  • Местното развитие също се стимулира — за стратегии за водено от общностите местно развитие (т.нар. подход LEADER) са предвидени 7,7 % от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), равняващи се на 5 милиарда евро. След прилагането на тези стратегии се очаква те да обхванат 65 % от населението в европейските селските райони.
  • За първи път плащанията по ОСП ще бъдат обвързани със спазването на определени социални и трудови стандарти на ЕС, а получателите на средства ще бъдат поощрявани да подобряват условията на труд в земеделските стопанства.
  • Плановете предвиждат подкрепа за инвестиции, насочени към осигуряването на по-привлекателни възможности за живот и работа в селските райони, като целта е да бъдат създадени най-малко 400 000 работни места. Също така ще бъде предоставена подкрепа за инвестиции в цифрови технологии и услуги с цел оптимизиране на ефективното използване на ресурсите.
  • Над 6 милиона души ще се възползват пряко от финансирани по линия на ОСП консултации, обучение и обмен на знания или ще участват в иновационни проекти в рамките на Европейското партньорство за иновации с акцент върху екологичните и климатичните показатели или аспектите, свързани със социалната област и селските райони.

Контекст

Европейската комисия представи предложението си за реформа на ОСП през 2018 г., като въведе нов начин на работа с оглед модернизиране и опростяване на политиката на ЕС в областта на селското стопанство. Новото законодателство за ОСП беше официално прието на 2 декември 2021 г.

Определеният от съзаконодателите краен срок за представяне на стратегическите планове по ОСП от страна на държавите членки беше 1 януари 2022 г. След като получи плановете, Комисията изпрати писма с коментари до всички държави членки до 25 май 2022 г. В съответствие с принципа на прозрачност писмата бяха публикувани на уебсайта Europa заедно с реакциите на държавите членки. След това беше възобновен структурираният диалог между службите на Комисията и националните органи, за да се решат оставащите проблеми и да се финализират преразгледаните планове по ОСП. Тяхното равнище на амбиция по отношение на целите на ЕС в областта на климата и околната среда и приносът им към целите, определени в стратегията на Комисията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие, бяха внимателно проучени.

Поради продължаващото покачване на цените на суровините и енергията след руската агресия срещу Украйна Комисията прикани държавите членки да вземат под внимание възможността за преразглеждане на стратегическите планове по ОСП с оглед укрепване на устойчивостта на сектора, увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници и намаляване на зависимостта от синтетични торове чрез използването на по-устойчиви методи на производство в съответствие със съобщенията относно продоволствената сигурност и торовете. За да продължат да изпълняват своето предназначение в условията на динамично развиващи се предизвикателства, стратегическите планове по ОСП ще бъдат предмет на внимателно наблюдение, като през периода на изпълнението им при необходимост ще бъдат внасяни изменения.

За повече информация

През последните години работихме в тясно сътрудничество, за да разработим добри стратегии. Сега е време да започнем да ги прилагаме. Новата ОСП ще подобри подготвеността на ЕС да се справи с икономическите, екологичните и социалните предизвикателства, които днес стоят пред селскостопанския сектор и земеделските стопани. Нашата основна цел — да допринасяме за продоволствената сигурност — остава непроменена. Също така поддържаме еднакви условия на конкуренция, като същевременно даваме отговор на специфичните потребности и ситуации на национално и регионално равнище.

Януш Войчеховски, комисар по въпросите на земеделието - 14/12/2022
Източник:
Европейската комисия