Европейската комисия съобщи миналата седмица, че започва процедура на обществена консултация, като приканва всички заинтересовани страни да коментират проектопредложението за Насоки за това как да се съставят споразумения за устойчивост в областта на селското стопанство, като се използва новото изключване от правилата на ЕС за конкуренцията, въведено по време на неотдавнашната реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП).
Член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз като цяло забранява споразумения между компании, които ограничават конкуренцията, като например споразумения между конкуренти, които водят до по-високи цени или по-малки количества. Въпреки това член 210а от Регламент 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти изключва определени ограничителни споразумения в селскостопанския сектор от тази забрана, когато те са необходими за постигане на стандарти за устойчивост.
Проектът на насоките има за цел да изясни как операторите, работещи в сектора на хранително-вкусовата промишленост, могат да проектират съвместни инициативи за устойчивост в съответствие с член 210а.
По-специално проектопредложението за Насоки определя:
- Обхвата на изключването. То се отнася само за споразумения, сключени от земеделски производители, помежду им или с други участници, действащи по веригата на хранително-вкусовата промишленост, като компании, доставящи суровини за производство, дистрибуция, транспорт или опаковане на продукта. Споразумения, сключени само между оператори във веригата за доставка на селскостопански храни, без да включват земеделски производители, не могат да се възползват от изключването, дори когато споразумението се отнася до селскостопански продукт.
- Допустимите цели за устойчивост. Насоките изясняват обхвата на целите за устойчивост, които могат да бъдат преследвани със споразуменията. Тези цели са определени в член 210а от Регламента за ООП и могат да бъдат разделени в три категории: опазване на околната среда; намаляване на употребата на пестициди и антимикробната резистентност; здраве и хуманно отношение към животните. Насоките например поясняват, че целта за опазване на околната среда включва споразумения за защита на почвата и за подобряване устойчивостта на почвата срещу ерозия, за да се увеличи нейното биоразнообразие или да се подобри нейният състав.
- Задаване на изисквания за стандарти за устойчивост. За да се възползват от изключването, страните трябва да се споразумеят за приемането на стандарт за устойчивост, който е по-висок от това, което е задължително съгласно законодателството на ЕС или националното законодателство. Въпреки че насоките не определят минимално ниво на подобрение, което страните трябва да постигнат в сравнение със задължителните стандарти, те поясняват, че оценката на необходимостта от това подобрение ще трябва да вземе предвид нивото на ограниченията. Те също така поясняват, че ако няма съществуващ задължителен стандарт, споразумение за устойчивост, което приема такъв, все пак може да попадне в обхвата на изключението, при условие че споразумението преследва една от целите за устойчивост, посочени в член 210а.
- Задаване на теста за идентифициране на необходимите ограничения за конкуренцията. Страните по споразумение за устойчивост трябва да преценят дали някакви ограничения на конкуренцията, произтичащи от тяхното споразумение, са абсолютно необходими за постигане на стандарта за устойчивост. Тази оценка включва четири елемента: идентифициране на пречките, които биха попречили на страните сами да постигнат стандарта за устойчивост и обяснение защо е необходимо сътрудничество; определяне на подходящия тип споразумение (например споразумение за цена или количество); идентифициране на необходимото(ите) ограничение(я) на конкуренцията (например споразумение за цена може или да фиксира цялата цена, да установи минимална цена или да установи ценова премия); и определяне на подходящото ниво (например размера на цената) и продължителността на ограничението(ята). При провеждането на този тест страните избират опцията, която е най-малко ограничаваща конкуренцията.
- Определяне на обхвата на последващата намеса. Насоките поясняват, че Комисията и националните органи за защита на конкуренцията имат право да спрат или да изискват изменения на споразуменията за устойчивост, ако това е необходимо, за да се предотврати изключването на конкуренцията или ако се счита, че целите на общата селскостопанска политика, определени в член 39 от ДФЕС са застрашени.
Следващи стъпки
След коментарите на заинтересованите страни по проекта "Насоки", Комисията ще ги анализира внимателно и ще въведе всички необходими промени с оглед въвеждането на насоките до 8 декември 2023 г.
Освен това Комисията планира да проведе семинар с участниците в тази обществена консултация през юни 2023 г., за да обсъди допълнително проектотекста и да разгледа всички висящи въпроси.