Международният ден на биологичното разнообразие се отбелязва от 1995 г. в деня, в който влиза в сила Международната конвенция за биологичното разнообразие.
България притежава едно от най-богатите в Европа и най-съхраненото биологично разнообразие благодарение на географското си положение, климатични условия и релеф. През май 2020 г. Европейската комисия публикува всеобхватна нова стратегия за биологичното разнообразие до 2030 г., приета в разгара на пандемията от Covid-19. Тя се спира на основните фактори за загубата на биологично разнообразие и определя конкретни стъпки, които трябва да бъдат предприети през 2030 г.
България се нарежда на едно от първите места по биоразнообразие по много причини. И местоположението ни, и икономическото ни развитие назад в годините. Хубаво е, че го имаме това нещо, не ни се налага назад във времето да връщаме процесите. Въпросът е какво ще направим за всичко това, което имаме?!
Това каза в интервю за БНР Румяна Иванова, изпълнителен директор на Българска фондация “Биоразнообразие“.
Според нея е най-важно хората да разбират смисъла на биоразнообразието. На това, което се крие зад тази сложна дума, всъщност е целият живот, който ни заобикаля във всичките му измерения – от гените, които носим като хора, до екосистемите. Ние самите сме част от биоразнообразието“, посочва още тя.
“Това е живият живот, който живеем и от който сме част. Много сме далеч от мисълта, че това са някакви растения и животни, които се пазят под похлупак с някаква тежка защита. Целият ни живот зависи от биоразнообразието – въздухът, който дишаме, храната, която ядем, всичко това е биоразнообразие и ние сме пряко зависими от него“, казва още тя.
В предаването тя коментира и използването на пестициди от земеделските производители като оставено на личния им избор.
“Не трябва хората да взимат тези решения за използването им, трябва държавите да регулират какво е позволено и какво не“, заявява в предаването Иванова.