Настоящите политики не са достатъчен стимул за фермерите да направят повече за постигане на целите на ЕС за климата, твърдят експертите на Европейския научен консултативен съвет по изменение на климата (ESABCC). Те също така предупредиха за необходимостта от система за ценообразуване на въглеродните емисии за сектора, предава Euractiv.
Земеделските стопани и управителите на земя трябва да бъдат насърчавани по-силно да намалят емисиите. Това може да се постигне чрез определяне на цена на емисиите и възнаграждаване на отстраняването“, заяви Джет Бредъл Якобсен, заместник-председател на ESABCC.
Докладът, публикуван миналата седмица от ESABCC, консултативната група по въпросите на климата, създадена от Европейския закон за климата от 2021 г., разглежда основните пропуски в екологичните политики на ЕС и установява, че на земеделските производители липсват адекватни финансови стимули за намаляване на емисиите в сектора.
Секторът остава до голяма степен непроменен от 2005 г. За да се обърне тенденцията, трябва да се въведе система за ценообразуване на въглерода „най-късно до 2031 г.“, препоръчват експертите.
Докладът идва в момент, когато ЕС има за цел да намали емисиите на парникови газове с 55% от нивата от 1990 г. до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г. ESABCC публикува препоръките си, докато Европейската комисия подготвя нов документ, който ще постави междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г.
Недостатъци на Общата селскостопанска политика на ЕС
Според ESABCC Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС – програмата за земеделски субсидии на блока – не е достатъчна, за да осигури допълнителни действия в областта на климата.
ОСП се основава предимно на доброволни усилия, които е малко вероятно да бъдат ефективни“, се казва в доклада, като се добавя, че повечето от целите за климата са по-скоро качествени, отколкото количествени. Рамката на ЕС за селскостопански субсидии, добавят експерти по климата, дава на държавите-членки „малко стимул да бъдат амбициозни“, като им позволява висока степен на гъвкавост и широки изключения.
Консултативният съвет също така казва, че ОСП е „предубедена към по-големите ферми“ чрез директни плащания – които се изплащат на фермерите въз основа на площта на фермата.
Принципът „замърсителят плаща“
Панелът на ESABCC призова за въглеродна система за ценообразуване, която прилага принципа „замърсителят плаща“ в селското стопанство, за да стимулира фермерите да намалят емисиите, отразявайки системата за търговия с емисии, която обхваща главно енергийната и производствената промишленост.
Поставянето на цена за селскостопанските емисии е нещо, което Европейската комисия вече разглежда. В момента институциите на ЕС договарят критерии за създаване на сертифицирани и надеждни схеми за „въглеродно земеделие“, за да възнаградят фермерите за техния принос към поглъщането на CO2.
Истински пазар за селскостопански емисии обаче е стъпка напред. Това изисква задължение за използване на квоти за емисии. Най-трудният въпрос е, че ЕС ще трябва да реши къде да разположи „точките на задължения“ – определяне кой ще плаща за замърсяването.
Например, може да са всички видове ферми или само животновъдни ферми, хранително-вкусова промишленост или производители на суровини – което ще включва също така производители и вносители на торове и фуражи. Проучване от 2023 г., поръчано от Генерална дирекция „Климат“ на Комисията, установи, че има предизвикателства, специфични за селскостопанския сектор, които трябва да бъдат взети предвид при разработването на политика „замърсителят плаща“. Те включват големия брой ферми в ЕС – повече от девет милиона – и разнородността на емисиите на парникови газове от фермите. Според проучването съществува риск подобна система да намали производството в ЕС и да доведе до увеличен внос от страни, където производството на селскостопански храни е с по-голямо количество парникови газове – така нареченото „изтичане на въглерод“.