Какво е правилното количество торове, за да се гарантира, че производството на култури може да отговори на местните и глобалните нужди от продоволствена сигурност, като същевременно се ограничи вредата за околната среда? Отговорът на този въпрос остава огромно предизвикателство, но това може да бъде по-добре проучено чрез нови, надеждни данни, налични в новия информационен инструмент FAOSTAT, съобщи ФАО.
FAOSTAT е резултат от съвместно усилие на Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО) и Международната асоциация за торове (IFA), в сътрудничество с водещи учени и експерти от Центъра за екологични науки на университета на Мериленд, Шведския университет на селскостопанските науки, Политехническия университет в Мадрид, университета Вагенинген в Нидерландия, университета на Небраска и Африканския институт по хранене на растенията.
Това ползотворно партньорство доведе до разработването на нови данни за хранителните бюджети на обработваемата земя, което позволява да се оцени екологичното бреме на вложените торове във връзка с количествата, необходими за подпомагане на устойчивото производство на култури.
Cropland Nutrient Budget е нов домейн с данни на FAOSTAT, най-големият в света портал за хранителна и селскостопанска статистика, който позволява на държавите членки и всички заинтересовани страни в световните агро-хранителни системи да разглеждат хармонизирани данни за производство, търговия и потребление. А вече и потоците от азот, фосфор и фосфат - трите основни растителни макронутриента, необходими на културите, за да се развиват.
ФАО получава основните данни за производството на култури и животни, предоставени от страните като част от техните международни задължения за докладване, интегрира ги с методи и модели, предоставени от научните партньори в този проект, за да генерира общ набор от референтни данни по държави за периода 1961-2020 г. Всичко това ще се актуализира ежегодно. Данните на FAOSTAT представляват солиден инструмент, изграден върху основни национални статистически данни, който има за цел да помогне за разплитането на трудни проблеми с устойчивостта (като например потоците на хранителни вещества) на национално, регионално и глобално ниво, обясни старшият статистик на ФАО Франческо Тубиело.
Бюджети на хранителни вещества в обработваемата земя
Хранителните бюджети на обработваемата земя са важен индикатор за потоците от хранителни вещества, които могат да сигнализират за недостатъчно или прекомерно използване на селскостопански вложения под формата на трите основни хранителни вещества за растежа на растенията, независимо дали са в минерална, химична или органична форма.
Бюджетният подход отчита количествата минерални и химически торове и оборски тор, приложени към почвите с обработваеми земи, заедно с биологичното фиксиране на азот (варивата са големи азотфиксатори) и атмосферното отлагане, и изважда изтичането на хранителни вещества, свързани с реколтата от култури.
По принцип излишните натоварвания с хранителни вещества в почвата (излишък в бюджета) представляват рискове за околната среда, като просмукване във водни източници и изпаряване под формата на емисии на парникови газове. От друга страна недостатъчното натоварване с хранителни вещества (дефицит в бюджета) често се свързва с по-ниски добиви и изчерпване на хранителните вещества в почвата.
Бюджетите също могат да бъдат трансформирани в проценти на ефективност, което е мярка за това колко добре културите използват наличните хранителни вещества (съотношение между отстраняването на хранителни вещества от културите и общото влагане на хранителни вещества). Данните обаче показват, че резултатите отразяват основните проблеми, които трябва да се третират внимателно. Привидно впечатляващите нива на ефективност на използване, например, всъщност могат да показват извличане на хранителни вещества от почвата - неустойчива ситуация, при която недостатъчни вложения, приложени спрямо иначе необходимите нива на производство на култури, в крайна сметка ще изхабят бъдещите производствени перспективи.
Някои изводи
На глобално ниво през 2020 г. 85 милиона тона азот (N), 7 милиона тона фосфор (P) и 12 милиона тона калий (K) са били разпределени върху обработваемите площи, което е четирикратно увеличение от 1961 г. насам, като техният дял нараства вследствие от използването на синтетични торове.
Стойностите на ефективността на използване на азот в Африка ясно сигнализират, че земеделските практики обикновено добиват естествени почвени хранителни вещества за производство на култури.
Китай и Индия имат едни от най-високите бюджетни излишъци на N в света, с нива на ефективност под средните за света 50 процента. Много по-малки излишъци са открити в Бразилия и Съединените американски щати, отчасти поради широкомащабното отглеждане на соя, което изисква по-малко вложения поради естественото биологично снабдяване с азот от тази култура.
Някои страни имат излишъци в едно ключово хранително вещество и значителни дефицити в друго, включително големи земеделски страни като Аржентина, Нигерия и Украйна. Това може да предложи балансиране на стратегии въз основа на избора на култури и приоритетите на торовете, обяснява Нейтън Уанър, статистик на ФАО, който е допринесъл за изграждането на новата база данни.
Цели за устойчиво земеделие
По-доброто разбиране на хранителните бюджети на обработваемата земя може да помогне на фермерите и политиците по-добре да идентифицират и оценят практиките за по-устойчиво земеделие.
Новите данни за хранителния бюджет на земеделските земи предлагат начин за надхвърляне на елементарни критерии, базирани на количествата на прилагане на торове като опростен показател. Въпреки че политиците може да не са съгласни относно компромисите между използването на вложени торове, нуждите от производство на храни и опазването на околната среда, новите данни предлагат по-балансиран и пълен начин за разбиране на взаимодействието на всеки компонент при определяне на потоците от хранителни вещества и по този начин за по-добро идентифициране на полезни стратегии.
ФАО е ангажирана на много фронтове в предизвикателството да популяризира и наблюдава чрез основни статистики и сложни данни състоянието на устойчивото селско стопанство, както се вижда от неотдавнашната работа по рамката PROSA (мониторинг на напредъка към устойчиво селско стопанство), нейното домакинство на Global Soils Partnership и последните инициативи за картографиране на почвените хранителни вещества.