Доц. д-р Галина Михова от ДЗИ – Генерал Тошево, Селскостопанска академия е част от екипа на Работен пакет 1.1. „Селскостопански екосистеми, адаптирани към климатичните промени“ от Компонент 1. „Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи“ на Националната научна програма на Министерството на образованието „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ представи резултатите от четири годишни изпитвания при пшеницата в периода 2018-2022 г., съобщават ос ССА.
Много от постиженията на българската наука при селекцията на пшеницата са по-добре приети в чужбина, отколкото у нас.
С тези думи доц. д-р Галина Михова - селекционер в Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево започна своята презентация „Обратно към българската селекция за по-качествено и устойчиво производство на пшеница в рискова среда“. Тя е част от екипа на Работен пакет 1.1 "Селскостопански екосистеми, адаптирани към климатичните промени" от Компонент 1 "Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи". Екипът, достигнал до резултатите е мултидисциплинарен. Той установява, че средната температура на земята е по-висока с 1,4 градуса по Целзий, има увеличена честота на екстремни климатични явления, биотичен стрес, нараства процентът на замърсени почви и има загуба на биологично разнообразие, което в дългосрочен план може да се окаже голям проблем. Доц. Михова сподели, че
няма идеален сорт пшеница, има идеална сортова структура
Вегетацията на пшеницата е 9 месеца, биологичните особености на културата се подчиняват на няколко фактора – температура, светлина, влага, а всяко нарушение води до сериозен риск при тази култура. В рамките на НПП екипът учени сформира работна колекция с голям брой сортове от различни агро-географски региони в Европа, като целта е да се наблюдава реакцията на сортовете при различни стресови условия. Българската селекция показва ниска продуктивна братимост, но е с висока озърненост на класа, брой зърна от клас и маса на 1000 зърна. При френската селекция основен структуроопределящ компонент е продуктивната братимост, където има голямо вариране, в същото време обаче се характеризира с нисък брой зърна в клас и ниска маса. Подобни са тенденциите при хърватските и немските пшеници. Рисковите фактори по време, на които пшеницата е отглеждана са трайно засушаване през летните месеци, влошена предсеитбена подготовка на почвата, високи среднодневни температури през зимните месеци, значителни температурни амплитуди при възстановяване на вегетацията, както и късни пролетни мразове. Също така влошена фитосанитарна обстановка, плевелни асоциации, разпространение на неприятели, болести с висок праг на икономическа вредност, жълта ръжда, биотичен стрес. Обстоятелствата изискват внедряване на иновативни технологии на производство и развитие на селекционната дейност за увеличаване на продуктивността по всички възможни начини. „Дори една мъничка стъпка понякога може да е началото на една дълга пътека, която води до успеха“, каза доц. Михова. Целта е постигане на устойчиво производство и висока добавена стойност. „Сортовата структура е първото място, където трябва да се стъпи. Трябва да се залага на сортове, които са взаимодопълващи се. И задължително да се използват сертифицирани семена, защото те няма как да бъдат заместени от други, за да се гарантира генетичния потенциал.“ Добивът при пшеницата в условията на Северна България се определя от сумата на активните температури от изкласяване до края на вегетацията, т.е., когато се реализира продуктивният й потенциал е важно температурите да са в подходящия диапазон. В Южна България обаче добивът корелира със сумата на активните температури до периода на изкласяване, т.е. когато се формира продуктивната братимост. От там нататък останалите вектори са близко разположени. Резултатите при пшеницата в Г. Тошево показват висока средна продуктивност при сортовете Драгана, Калина, Киара, Корона, Косара. При сортовете Лазарка, Мерилин, Пчелина се постига продуктивност над 8 тона от 1 ха. Това са пшеници от група А, качествени пшеници. Резултатите от проведените експерименти в Южна България също са добри, в Садово се наблюдава и много добро диференциране на сортовете, т.е. селекцията се различава от тази в Северна България. С най-голямо влияние при диференцирането на сортовете са факторите: генотип и генотип х локация. „Не може да се съди за потенциала на един сорт, изпитан само на едно място. Задължително е изпитването при различни условия, за да се знаят специфичните му реакции при различни климатични условия. Сортовете с висока стабилност са Ники, Пчелина, Ласка, Тина, Мустанг, Яра. Два от сортовете, включени в системата на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) са един български Енола и един френски Авеню, където Енола се представя по-добре по коефициент“, коментира доц. Михова.
Специфичните особености на регионалната селекция показват по-бързо възстановяване на вегетацията през пролетните месеци, по-ранна дата на изкласяване, цъфтеж, опрашване и оплождане. Българската селекция се характеризира и с по-високо стъбло, но при стрес ниските сортове не се справят толкова добре. Също така при стрес ниските растения не могат да изхранят добре озърнен клас.
Нашите сортове са ефективни, те не са глезени, те не искат луксозни условия, но фермерът задължително трябва да проведе агротехническите мероприятия, точно, когато му е времето, дори и с не много средства. Реализирането на продуктивния потенциал напълно компенсира и създава добавена стойност към онова, което е вложено.
каза в заключение доц. Михова. Целта на екипа е търсене на балансирана комбинация между компонентите на добива и другите компоненти пшеница. Нов акцент е и създаването на генотипове зимна пшеница, подходящи за биологично производство.