Според публикуван днес специален доклад на Европейската сметна палата (EСП) Европейското партньорство за иновации в селското стопанство (ЕПИ-АГРИ), създадено за постигане на по-голяма производителност и устойчивост в селското стопанство чрез въвеждане на иновации, не е успяло да разгърне пълния си потенциал. Въпреки че в периода 2014—2022 г. по него са отпуснати близо 1 млрд. евро от европейски и национални фондове за насърчаване на иновативни практики в селското стопанство, много от финансираните проекти не са довели до полезни, практически насочени и широко възприети иновации. ЕСП препоръчва да се засили акцентът на партньорството върху потребностите на земеделските стопани от иновации, да се усъвършенстват процедурите за подбор на проекти и да се подобри разпространението на резултатите, за да може иновациите да бъдат от полза за целия отрасъл.
Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ) е въведено през 2012 г. и се финансира по общата селскостопанска политика (ОСП) и политиката на ЕС за научни изследвания и иновации (програма „Хоризонт“). В рамките на ОСП за периода 2014—2022 г. то е финансирало над 4 000 иновационни проекта с цел повишаване на производителността и устойчивостта на селското стопанство, като е насърчавало взаимодействие между земеделски стопани, изследователи, консултанти и предприятия от хранително-вкусовата промишленост.
Иновациите са от решаващо значение за постигането на по-голяма икономическа, екологична и социална устойчивост в селскостопанския отрасъл“, заяви Жоао Леао, членът на ЕСП, отговарящ за одита. „Инструментът на ЕС за насърчаване на иновациите на равнище земеделско стопанство обаче не показва достатъчна икономическа ефективност. Някои възможности са пропуснати, тъй като не се вземат предвид практическите потребности на земеделските стопани, а когато земеделските стопани участваха пряко, шансовете за успех бяха много по-големи.
Одиторите извършиха анализ въз основа на данни и провериха значителна извадка от 70 проекта в Испания, Франция, Нидерландия и Полша. Те установиха, че потенциалът за иновации рядко е бил решаващ критерий при подбора на проекти, а земеделските стопани обикновено не са били сериозно ангажирани с проектите и техните собствени потребности от иновации не са били в центъра на вниманието. Според одиторите обаче активното участие на земеделските стопани в проектите е увеличило не само шансовете за успех, но и качеството на произведените иновации. Например един проект, изпробвал суха сеитба на ориз, е довел до възприемане на тази техника в цяла област в Испания.
Одиторите отбелязват също, че около една трета от проверените проекти не са били пряко свързани със селското стопанство или са имали слаба връзка с него, като някои проекти са били насочени към области като хранително-вкусовата промишленост или промяната на фирмената търговска марка. Един проект в Полша за производство на масло е допринесъл в много малка степен за икономическата устойчивост на местните млекопреработватели. Друг проект в Испания е имал за цел само да подсили търговския имидж на верига супермаркети. Освен това според одиторите, над половината от проектите не са реализирали успешна иновация. В много случаи проектите не са реализирали практически резултати, разглеждали са нишови потребности или са облагодетелствали предимно конкретни производители. Одиторите откриха и случаи, в които средствата са били използвани за финансиране на инвестиции, които са щели да бъдат осъществени при всички случаи, без ясни ползи за целия сектор.
Друга слабост е липсата на значимо разпространение на резултатите, което одиторите считат за пропусната възможност. Само около половината проекти са разпространили създадените от тях знания, а едва шест от 18-те проекта, довели до полезни резултати, са реализирали иновации, които са били широко възприети. Държавите членки рядко са популяризирали обещаващите иновации на местно равнище или на равнището на земеделските стопанства, въпреки че ОСП предоставя възможност средствата да се използват за обучение, образователни цели и консултантски услуги. Одиторите също така установиха, че са пропуснати полезни взаимодействия с програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“: нито един от проверените от тях 70 проекта не е използвал ресурси от „Хоризонт 2020“, въпреки че по нея са били отпуснати над 1,5 млрд. евро за изследвания в областта на селското и горското стопанство за периода 2014—2020 г.
Обща информация
Европейското партньорство за иновации (ЕПИ-АГРИ) е ключов инструмент на политиката на ЕС за насърчаване на технологични иновации, услуги за селските общности, по-добри агрономически практики и разработване на продукти. То се основава на сътрудничество между земеделските стопани, изследователите, предприятията от хранително-вкусовата промишленост и други заинтересовани страни. Иновациите придобиват все по-голямо значение в рамките на ОСП за периода 2023—2027 г. и Европейската комисия се е ангажирала да продължи да подпомага ЕПИ-АГРИ като „крайъгълен камък“ на системите на държавите членки за знания и иновации в селското стопанство.