През последното столетие гладът и недохранването бяха драстично намалени по целия свят благодарение най-вече на увеличеното производство на храни. Всеки подобрен селскостопански метод оказва чудотворно въздействие върху общественото здраве тук в Ирландия и по целия свят, но световното население продължава да се увеличава и начинът ни на хранене се променя, а заедно с него и методите за производство на храни. В глобален мащаб днес селското стопанство е един от основните двигатели на промените в климата.
Превод на български език:
Тук в Ирландия селското стопанство е причина за една-трета от газовите емисии. Това е много повече от средното в световен мащаб. Нашата система за производство на храни не е устойчива и не е благоприятна за околната среда. Как да поправим това?
Над една-четвърт от световните парникови емисии идват от производството на храни. И близо 70% от тях са от животинските продукти. Един скорошен доклад на ЕС установи, че без сериозно намаляване би било невъзможно да се постигне целта на Парижкото споразумение глобалното затопляне да бъде ограничено до под 2 градуса по Целзий. Това не е добра новина за острова, тъй като нашият климат е особено подходящ за пасища за отглеждане на домашни животни. Има ли бъдеще нашето производство на говеждо и млечни продукти?
Разговор с еколога д-р Каръл Огустенберг:
Репортер: Срещам се с еколога д-р Каръл Огустенберг, за да разбера какво точно прави производството на говеждо и млечни продукти толкова вредни. Каръл, защо не започнем с обяснение защо интензивното животновъдство е толкова лошо. Толкова е естествено да видиш крави, които пасат на полето! Защо е толкова зле за околната среда?
д-р Огустенберг: Има три причини интензивното селско стопанство да е толкова вредно за промените в климата. Преди всичко е очевидната причина, че всяка крава, която отглеждаме, отделя метан и колкото повече крави, толкова повече метан. Но втората, по-малко очевидна причина е, че за да изхранваме всички тези крави трябва да ползваме много торове за земята, а към момента торовете представляват около 50% от селскостопанските ни емисии. Третата причина за принос към промените в климата е фактът, че с всички тези крави ние в Ирландия трябва да осигурим огромно количество фураж под формата на соя и царевица. А голяма част от него се внася от държави, които са обезлесени или заемат земя за това производство и всичко това оказва допълнително въздействие върху емисиите.
Репортер: Значи ние всъщност внасяме фуража. Не че кравите просто си стоят тук и си пасат, а произвеждаме и внасяме храната им.
д-р Огустенберг: Да, за съжаление в момента нямаме достатъчно трева в Ирландия да изхраним всички крави в страната затова сме зависими от вноса на фуражи.
Репортер: Но вие говорехте за интензивното земеделие. Интензивният му характер ли е големия проблем?
д-р Огустенберг: Ако можем да отглеждаме животни по начин, който не изисква торове и внос на фуражи, вероятно ще можем да твърдим, че имаме устойчива агро система, но докато сме зависими от внос и продължаваме да добавяме още и още крави, пасищата се изяждат до дъно както от гледна точка на цена, така и на екологично въздействие.
Репортер: Изглежда, че в момента фермерите са също толкова жертви, колкото и всички останали?
д-р Огустенберг: Ако погледнем откъде идва чувството за неудовлетвореност на еколозите и на семейните фермери ще видим, че е насочено предимно към селскостопанската политика. Искам да кажа, че еколозите проявяват огромно съчувствие към стреса, на който са подложени фермерите. Те си дават сметка колко са важни фермерите за световната прехрана и за нашата икономика. Но действително всички вървим в грешната посока от гледна точка на визията ни за ирландското селско стопанство на национално ниво.
Разговор с Томас Дъфи, животновъд и председател на Асоциацията на младите фермери:
Животновъдството е съставено от над 120 000 малки семейни ферми, които са културният и икономически гръбнак на нашия остров. От 1970-те години насам селскостопанските практики до голяма степен се определят от политиката. В последните години тази политика е за интензификация на производството и увеличаване на добивите. А това означава постоянно увеличаване на химическите торове. Те замърсяват езерата и увеличават емисиите във въздуха. А с тези химически замърсители и месото, произведено пряко от животни не е ли очевидното решение на тези проблеми просто да намалим броя на добитъка. Но какво мислят ирландските фермери за това?
Репортер: В последните години в Ирландия отглеждането на млечни крави показва бърза интензификация. Пътувам към Каван за среща с Томас Дъфи, животновъд и председател на Асоциацията на младите фермери.
Дъфи: В момента не е лесно да бъдеш фермер. Понякога имаме усещането, че селското стопанство е обществен враг номер едно.
Репортер: Наясно ли са фермерите с промените в климата?
Дъфи: Абсолютно. Повечето разговори, които съм водил за климатичните промени, са били на високо ниво и имам чувството, че там смятат, че фермерите или отричат промените в климата, или не знаят за тях. Мисля, че това е абсолютно невярно.
Репортер: Това е нещо важно, защото климатичните промени не са причинени само от производството на храни и от селското стопанство. Те освен това засягат силно работата на фермерите.
Дъфи: Да, като си помисля за всички професии, за различните сектори, селското стопанство изглежда най-засегнато. Преобладаващо засегнато. Аз самият съм пряко изложен на промените. Аз разчитам на това да вали дъжд редовно и да получавам достатъчно слънце. Дори тук при нас се случва да падне сняг и след това няколко месеца целият район изгаря от суша.
Репортер: Очевидно слонът в стаята е че фермите и особено животновъдните ферми произвеждат огромно количество въглерод. Фермерите знаят ли това и правят ли нещо за решаването на проблема?
Дъфи: Предполагам, че да. Те са запознати с предизвикателствата за селското стопанство и другите сектори. Този въпрос има две страни: едната е, че фермерите намаляват количеството въглерод, като увеличават секвестрацията и други подобни. Но отгоре на всичко, което трябва да правим, истинското предизвикателство е да намалим общите емисии. Това е истинското предизвикателство, да намалим общите емисии както се опитват всички останали сектори. Можем да прибегнем до методи като генетика, можем да намалим количеството торове, които ползваме и да ги ползваме по по-добър начин, за да намалим замърсяването на водите. Най-голямото предизвикателство ще бъде инвестирането в инфраструктура. Защото много от тези неща изискват първоначална инвестиция. За съжаление селското стопанство е бизнес с ниска рентабилност и това е много, много трудно. Така че е нужно да бъдат предоставени преки стимули за предприемане на мерки за ефективност и за да се замислят фермерите какво друго биха могли да направят. Има модели, които можем да разгледаме, въглеродни схеми и т.н. МакКонълог (ирландският министър на земеделието) подкрепя силно схемите, ориентирани към резултати, защото те са по-полезни за фермерите и могат по-лесно да им бъдат обяснени.
Репортер: Но трябва ли правителството наистина да инвестира в производството на млечни продукти или трябва вместо това да намалим броя на животните, да намалим количеството на тези продукти в хранителния си режим?
Дъфи: Предполагам, че проблемът с намаляването на броя на животните в национален мащаб е как го правим на практика. Защото може да кажем добре, ще намалим броя с 10%. Това означава ли, че всяка една ферма трябва да намали животните си с 10%? Или означава, че 30% от големите стопанства трябва да намалят с 30%? И в крайна сметка това, което ще направим, е да намалим рязко икономическата жизнеспособност на фермите. Така че това, което казвате, че трябва да направим, всъщност ще намали способността на фермите да се адаптират към промените в климата. Така ще влезем изведнъж в отрицателен цикъл. И какво неизбежно ще направят фермерите – виждали сме го на други места с наказателни мерки – ще има обратна политическа реакция и ще се провалим. Трябва да ги обединим, хората трябва да се чувстват част от решението. Фермерите искат да бъдат част от решението, но трябва да приобщим всички.
Разговор с д-р Еймън Холи:
Окуражаващо е да разберем, че фермерите сред младите ирландски фермери има желание за промяна. Те разбират опасностите от глобалното затопляне. Но политиката на правителството и на ЕС все още стимулира интензивното селско стопанство и почти нищо друго. Ирландското селскостопанско производство е с най-голям въглероден интензитет в цяла Европа. Но отвъд това не съм убеден, че на този етап промяната на стимулите ще е достатъчна сама по себе си за достигане на целите по отношение на климатичните промени. Един скорошен доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени на ООН разгледа използването на земята и ефекта му върху тези промени. Доктор Еймън Холи е един от авторите на този доклад и аз го попитах какво означава всичко това за ирландското селско стопанство
д-р Холи: Животновъдството е проблем в глобален мащаб защото има много сериозен принос за промените в климата. Така че бих казал, че трябва да бъде намален броя на отглежданите животни в света. На места като Ирландия обаче, където тревата е подходяща за пасища мисля, че трябва да се намери баланса. И където има животни и техните продукти като месо и млечни продукти, те да се произвеждат в системи с ниски равнища на парникови емисии. Има множество варианти на устойчиво управление на земята и ние ги познаваме, но икономически те не винаги са най-благоприятните. Така че в една система, движена от икономически мотиви не мисля, че това ще се случи, ако нямаме някаква форма на стимул за устойчиво управление на земята. А необходимостта е това да се случи много по-бързо.
Репортер: И откъде идват тези стимули?
д-р Холи: Що се отнася до селското стопанство в Европа, стимулите са част от Общата селскостопанска политика. И в новите елементи на ОСП има мерки, които засилват фокуса върху околната среда и стимули за фермерите, които са обвързани с нея..
Репортер: Значи не можем просто да запазим статуквото, не можем да продължаваме по същия начин. Трябва да се променим.
д-р Холи: Със сигурност трябва да се променим бързо, ако искаме да задържим глобалното затопляне значително под 2 градуса по Целзий. А това изисква намаляване на емисиите от парникови газове от всички сектори. И знаем, че ако не спрем глобалното затопляне земята ще бъде под нарастващо напрежение. В бъдеще мисля, че положението ще става по-драстично. И изборът на храни може да бъде ограничен в бъдеще, кой знае, ако не се справим с това положение.
Действията, свързани с промените в климата, са много по-спешни, отколкото скоростта, с която реагират политиките. Какво може да се направи, за да бъдат намалени емисиите и замърсяването от селското стопанство сега?