Екология

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

В европейските държави намираме все повече обещаващи примери за това, че сектор селско стопанство може да се справи с екологичните предизвикателства. Фермерите правят подобрения в употребата и управлението на торове, пестициди, енергия и вода и успяват да намалят нуждата от тях на единица площ.

Има и упорити проблеми, които все още не бележат значими подобрения. В някои държави се увеличава азотния баланс, продължават да намаляват популациите на птици върху обработваемите територии, а употребата и заразяването на води все още са на тревожно високи нива. Другото огромно предизвикателство е бързата деградация и намаляването на природните ресурси.

Устойчивото земеделие трябва да докаже своите предимства пред интензивното. Макар да е по-разумно, то не може да осигури същата възвръщаемост в краткосрочна перспектива. Увеличаващото се население повдига въпроса за продоволствената сигурност – нужна е повече продукция за по-кратко време с използване на по-малко природни ресурси.

Преходът към практики на зелено земеделие стимулира търсенето на оборудване и консумативи, които правят намаляването на въглеродните емисии възможно. Новите технологии за засилена устойчивост на болести или за по-голяма секвестрация на въглерода ще изиграят водеща роля в прехода към устойчиво производство на храни. И тук е мястото на науката.