Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) пусна пет нови индикатора и преработи наличните данни на своя портал ФАОСТАТ (FAOSTAT) - световен ресурс за тези, които се интересуват от факти за селскостопанските храни и поминъка в селските райони, съобщи ФАО на официалната си страница.
Разширеният домейн на данни вече предоставя на национално, регионално и глобално ниво информация за 23 показателя, вариращи от заетост в хранително-вкусовата промишленост, статус в заетостта, отдели на селското стопанство и отработени часове на хората, заети в селското, горското и риболовното стопанство и в селските райони, по пол и възраст, когато е възможно. Ключовите показатели се отнасят до земеделската и неземеделската заетост в системите за хранително-вкусовата промишленост и разбиват данните по възрастови групи, пол и сектори на селското стопанство, включително горско стопанство и дърводобив, риболов и аквакултури, както и лов и растениевъдство и животновъдство.
"Разширеният ФАОСТАТ отговаря на критичната необходимост от подобряване на наличността на данни за заетостта, за да информира трансформацията на системите за селскостопански храни. Той предлага по-добра картина за това колко хора работят в хранително-вкусовата промишленост по света и подчертава ключовата им роля за изхранването на планетата", каза Хосе Росеро Монкайо, главен статистик и директор на Статистическия отдел на ФАО.
Обновеният ФАОСТАТ дава полезна информация за най-големия сектор на труда в света, в който работят близо 1,3 милиарда души, или 39,2 процента от световната работна сила. Той също така поставя началото на по-подробно наблюдение на тенденциите на местно ниво в бъдеще.
Някои изводи
Световният дял на заетостта в хранително-вкусовите системи е намалял значително от 52,2 процента през 2000 г. на 39,2 процента през 2021 г., което показва голямо изместване към други сектори през последните две десетилетия.
Африка води с 64,5 процента заетост в хранително-вкусовите системи, което подчертава силната зависимост от тях. Следва Азия с 41,5 процента, което отразява както аграрните икономики, така и нарастващата индустриализация. Северна и Южна Америка имат дял от 22,4 процента в общата заетост, следвани от Океания с 18,7 процента и Европа с 14,7 процента, което показва по-диверсифицирани икономики с по-малка зависимост от заетостта в хранително-вкусовите системи.
Азия регистрира най-голям брой хора - 830 милиона души, работещи в хранително-вкусови системи, като Китай и Индия представляват близо 60 процента от тази заетост. Следва Африка с около 300 милиона души. Двата континента заедно представляват 88 процента от глобалната заетост в хранително-вкусовите системи.
В световен мащаб селскостопанският сектор съставлява 67,5 процента от заетостта в хранително-вкусовата система, въпреки че регионалните различия са значителни. В Северна и Южна Америка, Европа и Океания голяма част от заетостта в хранително-вкусовата промишленост е съсредоточена върху дейности извън земеделските стопанства като преработка на храни, услуги, търговия, транспорт и селскостопанско производство на нехранителни продукти. За разлика от това, Африка и Азия разчитат предимно на селското стопанство за работни места в хранително-вкусовата промишленост. Заетостта в селското стопанство в хранително-вкусовата промишленост варира от 74,4 процента в Африка до едва 34,8 процента в Европа.
Заетостта извън селското стопанство в хранително-вкусовите системи остава стабилна на около 13 процента от общата заетост в световен мащаб през последните две десетилетия, като Африка е единственият регион, който отбелязва растеж в този сектор. През 2021 г. заетостта в хранително-вкусовите системи извън селското стопанство достигна 16,5 процента в Африка, следвана от Америка с 12,8 процента, Азия с 12,4 процента, Океания с 11,9 процента и Европа с най-нисък дял от 9,6 процента.