Европейската комисия (ЕК) публикува проучване, в което се оценява потенциалът за смекчаване на последиците от изменението на климата на 19 стратегически плана по Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023—2027 г. В него се стига до заключението, че тези планове имат потенциала да допринесат значително за целите в областта на климата в поземления сектор с прогнозен потенциал за смекчаване на последиците до 31 милиона тона CO2e (еквивалент на въглероден диоксид) годишно, главно за улавяне на въглерод и намаляване на емисиите от почвата, пише ЕК на официалната си страница.
Сеитбооборотът или диверсификацията, разширяването на покривните култури и преминаването към биологично земеделие са трите селскостопански практики, които допринасят най-много за прогнозния потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата (като цяло 78 процента). По отношение на инструментите на ОСП, екосхемите представляват 38 на сто от прогнозния потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата, а ангажиментите в областта на околната среда и климата в рамките на развитието на селските райони - 30 на сто.
Освен това анализът показва потенциален положителен принос за защитата на съществуващите въглеродни поглътители в размер на 29 милиона тона CO2e годишно в рамките на 19-те стратегически плана по ОСП, обхванати от проучването. Подкрепата за поддържането на биологичното земеделие представлява повече от половината (54 процента) от прогнозния потенциал за защита, следвана от поддържането (или управлението) на горското стопанство (22 процента) и защитата на пасищата (18 процента).
Следва да се отбележи, че потенциалът за смекчаване и защита се оценява на годишна основа, така че те да могат да бъдат предоставяни всяка година от 2023 г. до 2027 г. Дали този потенциал ще бъде напълно реализиран и мащабът на приноса му за целите в областта на климата до 2030 г. ще зависи от окончателното усвояване на мерките, от тяхната годишна допълняемост и сравнението с предходния програмен период на ОСП. Това не е възможно да се оцени на този етап.
Полученият анализ определя отправна точка за разработването на допълнително усъвършенствана методология, като се използват данни на държавите членки за действителното прилагане на мерките и по-точни коефициенти за смекчаване на последиците за подпомаганите земеделски практики. От друга страна, тя може да допринесе за намаляване на настоящото високо равнище на несигурност в националната инвентаризация на емисиите и поглъщанията в поземления сектор. Проучването включва препоръки, отправени към националните органи в това отношение. Комисията продължава да работи и да се ангажира тясно с всички държави членки за подобряване на действията, мониторинга и докладването, свързани със стратегическите планове по ОСП и смекчаването на последиците от изменението на климата.
Докладът за напредъка на действията в областта на климата за 2024 г., публикуван от Европейската комисия през октомври 2024 г., показа, че емисиите от селското стопанство са намалели с 2 на сто между 2022 г. и 2023 г., като същевременно се поддържа или увеличава производството, за да се гарантира продоволствената сигурност за всички граждани на Европейския съюз (ЕС). Продължава работата, за да продължи и напредъкът, по-специално по отношение на улавянето на въглерод.
Стратегическите планове по ОСП разпределят 32 процента от общия бюджет по ОСП за доброволни действия за постигане на напредък по отношение на целите в областта на околната среда, климата и хуманното отношение към животните. 35 на сто от земеделските земи в ЕС следва да се възползват от действия както за улавяне на въглерод, така и за намаляване на емисиите на азотен оксид. Налице е също така напредък в защитата на устойчивото управление на природните ресурси, със значителни усилия за опазване на почвите, като доброволните практики обхващат 47 на сто от земеделската земя в ЕС. Освен ОСП, много фондове на ЕС, като LIFE, "Хоризонт Европа" (по-специално мисията за почвите) и Кохезионният фонд, са на разположение за насърчаване на поглъщането на въглерод.
Контекст
ЕС има амбицията да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. Всички сектори трябва да изиграят своята роля, включително селското стопанство и поземления сектор, като намалят емисиите и допринасят за увеличаване на въглеродния поглътител в ЕС (в почвите, в особеностите на ландшафта и т.н.).
По пътя към 2050 г. е от решаващо значение да се направи оценка на въздействието на политиките, така че държавите членки да могат да програмират подходящи мерки, за да ги насочат твърдо към своите цели в областта на климата.
В публикуваното днес проучване се анализира потенциалният принос на 19 стратегически плана по ОСП, обхващащи 18 държави членки (Белгия има два стратегически плана по ОСП – бел. реп.), за намаляване на емисиите на парникови газове, увеличаване на поглъщанията на въглерод и опазване на съществуващите въглеродни запаси. То установява за първи път връзката между инструментите, планирани в стратегическите планове по ОСП от държавите членки, и техния потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата на равнище ЕС. Все пак проучването не отчита приноса на други политики и мерки, прилагани в държавите членки извън стратегическите планове по ОСП, и техния потенциал за смекчаване на последиците и защита.
Процесът на оценяване осигурява приблизителни оценки с нива на несигурност, които зависят от наличната информация в ОСП, приложените коефициенти за смекчаване и допусканията, направени за оценка на площта, върху която се прилага селскостопанската практика.
Осемнадесетте държави членки обхващат общо 92 на сто от използваната в Европа земеделска площ и обхващат около 95 на сто от очакваните емисии на парникови газове в ЕС от селското стопанство. Това са Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция.
Следващи стъпки
Проучването ще бъде завършено с добавянето на останалите 9 стратегически плана по ОСП, планирано за началото на 2025 г.
Междувременно са били започнати дейности за изграждане на капацитет, включващи съответните органи на държавите членки, за обучение на национални експерти в прилагането на методологията за проучване, за да се подобри точността на оценките.