Европейската комисия предлага набор от мерки, чрез които европейският лозаро-винарски сектор да остане конкурентоспособен и устойчив през следващите десетилетия с оглед на предизвикателствата, пред които е изправен.
Два доклада, публикувани през тази седмица под егидата на Комисията по генетични ресурси за прехрана и земеделие към Организацията по прехрана и земеделие на ООН - ФАО, подчертават необходимостта от предприемането на спешни действия за опазването и използването на генетичните ресурси.
В областите Бургас и Ямбол ще бъдат изградени 70 площадки за противоградна защита, които ще покриват площ от над 10 000 кв. км. Те ще бъдат по пилотен у нас проект, по примера на Франция и Испания. Алтернативният способ ще е чрез наземни генератори. Това съобщи пред журналисти в Ямбол заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов.
„В последните години светът е изправен пред все по-сериозни предизвикателства заради изменението на климата. Увеличаването на честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления – горещи вълни, проливни дъждове, наводнения, суши – налага още по-задълбочени научни изследвания и надеждни прогнози. Затова работата ви е от съществено значение за разбирането на тези процеси и за адаптирането на обществото и икономиката към тях“.
От 10 март 2025 г., Министерството на земеделието и храните започва прием на заявления за подпомагане/плащане по интервенциите в областта на биологичното земеделие, на околната среда и климата и на хуманно отношение към животните. Мерките са компенсаторни и са включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода (2023–2027 г.) (СПРЗСР). Документите ще се приемат заедно със заявленията за подпомагане по интервенциите под формата на директни плащания през кампания 2025, в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2023 г.
Академия по предприемачество в земеделието с награден фонд 5000 лв. ще се състои в Тракийски университет (ТрУ) - Стара Загора между 25 и 28 март, съобщиха от пресцентъра на учебното заведение.
Съвместният изследователски център (JRC) към Европейската комисия (ЕК) представя Библиотека с доказателства за земеделските практики — изчерпателен набор от данни, който събира научни прозрения за въздействието върху околната среда и климата на различните методи на земеделие. Този инструмент, придружен от лесно за ползване информационно табло, предоставя достъпни, научно обосновани данни за създателите на политики, земеделските стопани и изследователите, пише ЕК на официалната си страница.
Прецизното земеделие не води до увеличаване на добивите, но намалява разходите, което води до нарастване на печалбите. Това посочиха д-р инж. Десислава Михайлова и д-р Аспарух Атанасов от Добруджанския технологичен колеж към Техническия университет във Варна.
Експертите коментираха, че в учебното заведение се работи по много научноизследователски проекти, свързани с тази тема. Водещата им цел е модернизирането на родното земеделие.
Необходима е стабилна самостоятелна Обща селскостопанска политика с отделен специален бюджет, която се основава на два стълба с повишена взаимна съгласуваност. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, по време на което, Европейската комисия представи „Визия за селското стопанство и храните - Съвместно оформяне на привлекателен земеделски и хранително-вкусов сектор за бъдещите поколения“.
Националният план за действие за развитие на биологичното производство до 2030 г. е утвърден от министъра на земеделието и храните д-р Тахов. Това обяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева при откриването на IX Национална конференция „Биологичното земеделие в България“, проведена в рамките на АГРА 2025 в Пловдив. Събитието, организирано от Българската асоциация „Биопродукти“ (БАБ) и Фондация „Биоселена“ под патронажа на Министерството на земеделието и храните, премина под мотото „Пазарни възможности и шанс за ускорено развитие на сектора“.