България

През 2023 г. в Европейския съюз е произведена селскостопанска продукция на стойност 537,07 млрд. евро, изчислена по базови цени. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, представени днес на сайта й. 

Стойността на селскостопанската продукция в ЕС през миналата година е с 1,5 на сто по-ниска от тази, постигната през рекордната 2022 г. (545,44 млрд. евро).

Европейската комисия предложи 119,7 милиона евро от селскостопанския резерв да бъдат предоставени като пряка подкрепа за земеделските стопани от България, Германия, Естония, Италия и Румъния, които са били засегнати от извънредни неблагоприятни метеорологични явления през пролетта и началото на лятото.

Комисията предложи тази сума да бъде разпределена по следния начин: за България — 10,9 милиона евро, за Германия — 46,5 милиона евро, за Естония — 3,3 милиона евро, за Италия — 37,4 милиона евро и за Румъния — 21,6 милиона евро.

Учени от българския Център за върхови постижения в растителната системна биология и биотехнология - ЦРСББ, съвместно с изследователи от Потсдамски университет и Института по молекулярна физиология на растенията “Макс Планк” в Германия, успешно секвенираха генома на Haberlea rhodopensis - ендемичен за България вид “възкръсващо растение”, известно още като Орфеево цвете или Родопски силивряк.

Европейската комисия одобри българска схема в размер на приблизително 61,3 милиона евро (120 милиона лева) за подпомагане на земеделските стопани, производителите на зърно и маслодайни култури в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Схемата беше одобрена съгласно Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход, приета от Комисията на 9 март 2023 г. и изменена на 20 ноември 2023 г., за да се подкрепят мерки в сектори, които са от ключово значение за ускоряване на екологичния преход и намаляване на зависимостта от горива.

Проектът на Наредба за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по интервенциите в лозаро-винарския сектор, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 година е публикуван за обществено обсъждане. Документът е изготвен от дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ на Министерство на земеделието и храните. Той обхваща 7 специфични секторни интервенции за подпомагане на лозаро-винарския сектор:

Розовото масло е българската визитна картичка в цял свят от десетилетия и това се дължи на вековните традиции в отглеждането и преработването на рози. Това коментира заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков в Казанлък на Празника на розата.

България е позната с високото качество на розовото масло, което е ненадминато в световен мащаб, благодарение на труда на своите земеделци, допълни Джиков.

България се нареди на второ място по регистрирани храни с традиционно специфичен характер в Европейския съюз, след като днес бе официално вписан и „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“. Европейската комисия (ЕК) включи българския „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“ в регистъра по схемите за качество на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ). Регистрацията по схемите за качество дава право да се обозначи със специален европейски знак опаковката на продукта.  Това е седмата храна, регистрирана от България. По този начин продуктът се защитава от фалшифициране и злоупотреба.

Министерството на земеделието започва национална информационна кампания за Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. от 6 февруари 2023 г. Инициативата има за цел да запознае земеделските стопани с условията за прилагането на инструментите по него. В рамките на събитията ще бъдат представени различните интервенции, разписани в Стратегическия план, като земеделските стопани ще могат да задават въпроси на екипа от експерти на Министерството на земеделието.

Осигуряването на своевременна извънредна подкрепа за засегнатите селскостопански сектори трябва да продължи. За финансирането на тези мерки следва да се използват всички налични възможности и инструменти, сред които и кризисния резерв. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел. Той уточни, че това е нужно предвид продължаващите пазарни смущения и несигурността, вследствие на продължаващите в Украйна военни действия.

Европейската комисия одобри Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. „Стратегическият план създава възможности и предоставя финансови инструменти за много широк набор от бенефициери като растениевъди, животновъди вкл. пчелари, биопроизводители, както и за лозаро-винарския сектор, общините в селските райони и други“ това коментира министърът на земеделието Явор Гечев след информацията от Брюксел за одобрение на Плана.