Какво е регенеративно земеделие?
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Голяма част от земеделските земи имат много по-ниски нива на органична материя отпреди години в резултат на дегенеративни практики за управление на земята, сред които и лоши пасищни практики. Подобряването на органичната материя в почвата може да намали или дори да спре ерозията и да осигури баланс, проникване на водата, кръговрат на хранителните вещества, здрави растения, добра и устойчива реколта, биоразнообразие. Повече органична материя в почвата означава пренасяне на въглерод от атмосферата, където представлява парников газ, в земята. А там той е полезен за планетата.
Правилата за преминаване към регенеративно земеделие не са универсални – подходите и техниките се различават по райони и дори между отделните производители. Има обаче шест ключови елемента. Първият има определящо значение и е уникален за всеки производител, докато другите пет са зависими от конкретния контекст.
- Разбиране на контекста: икономически, персонален, общностен, екологичен, климатичен, биологичен и пр.
- Свеждане до минимум на намесата: става въпрос за обработка на почвата, химически торове, пестициди
- Създаване на „жив корен“: да се погрижим растението да фотосинтезира и да вкарва въглеродни ексудати в почвата за подхранване на нейната биология за възможно най-продължително време през целия вегетационен сезон. Трайните насаждения се справят добре с тази задача
- Осигуряване на почвена броня: почва, която е изложена на природните стихии, може лесно да бъде увредена, затова винаги е препоръчително да има жива или мъртва материя, която да я покрива
- Интегриране на животни: ако контекстът ви го позволява, пуснете един или повече видове животни да се движат по нивата, което е известно като планирана паша
- Увеличаване на биоразнообразието: разнообразие независимо какво се отглежда – може да бъде живи плетове на различните места, поставяне на медоносни пчели, многовидови покривни култури.
Макар да имат по-голям ефект в комбинация, не е задължително всички принципи да се прилагат едновременно.
Защо регенеративно земеделие?
Регенеративното земеделие има категорични предимства. То дава отговор на предизвикателствата, с които се сблъсква селскостопанския сектор; въвежда устойчиви методи за отглеждане; осигурява балансирани екосистеми; произвежда здравословни продукти.
Индустриалните селскостопански системи произвеждат големи обеми продукция за световния пазар. В Европейския съюз над 90% от земеделските земи се обработват традиционно. Този вид обработка създава сериозни проблеми за човешкото здраве, за климата, биоразнообразието, плодородието на почвите, водоизточниците и за екосистемата като цяло. Освен това той има огромен отпечатък върху водите и азотен отпечатък, заедно със съществения дял от до 25% от всички антропогенни емисии на парникови газове, произвеждани от селското стопанство.
Промените в климата засилват екстремните климатични прояви от рода на засушавания и бури, ерозията на почвите, намаляването на опрашителите. Традиционното земеделие не само засилва потенциалния недостиг на минерални торове, но и създава сериозни предизвикателства за самата селскостопанска система. Ако през 1990 г. в световен мащаб са били използвани 2.3 милиона тона пестициди, днес регистрираме 4.1 милиона тона. (ЕС, База данни на пестицидите).
Селскостопанските токсини увреждат растенията и живите организми, срещу които се борят. Под формата на странични щети те разрушават дивите билки и насекоми, които от своя страна са източник на храна за много други животински видове. Загубата на биоразнообразие е пагубна. Близо 1 милион видове са застрашени от изчезване, голям брой от тях в рамките на десетилетия, а 23% от нивите са с намалена производителност поради деградация на почвите. Пестицидите замърсяват храните ни и подпочвените води и достигат до телата ни. Над 90% от плодовете и зеленчуците съдържат остатъци от пестициди. Те са открити и в източниците на питейна вода и се налага да бъдат премахвани от доставчиците на вода на висока цена.
Регенеративното земеделие отговаря на всички тези проблеми, защото консервира и възстановява земеделските системи: възстановява се горния почвен слой, увеличава се биоразнообразието, подобрява се водния цикъл, прави ги по-устойчиви на климатичните промени, подобрява плодородието на почвата.