Поредица “Регенеративното земеделие в Европа”

В Европа климатичните промени будят сериозни безпокойства в обществото и са много важни за фермерите. Било в северните държави, където зимата става по-мека, а пролетта и есента по-влажна или в южните, централните и източните държави, където се очаква по-често засушаване през пролетта и лятото, промените в климата ще засегнат селското стопанство както от гледна точка на стратегии за адаптиране, които трябва да бъдат приети, така и от гледна точка на потенциала за смекчаване.

В заключителния доклад на европейския проект за устойчиво селско стопанство и консервация на почвите (SoCo 2009) авторите подчертават, че спестяванията от труд са в обхвата на 50-75%, а спестявания от гориво до 60%. Макар въвеждането на регенеративната система да изисква известна първоначална инвестиция в машини и най-вече в оборудване за засяване, последващото съкращаване на разходите за оборудване, ремонти и подмяна на техника е значително, особено за по-големите ферми.

Европа отделя много сериозно внимание на влиянието на селскостопанската практика върху околната среда. Законодателството и регулацията управляват употребата и количествата на множество производствени ресурси. Затова не е изненадващо, че екологичният аспект на регенеративното земеделие е задълбочено изследван в Европа. Основните проблеми са свързани с ерозия, с разпространението на хранителните вещества и пестицидите и с емисиите на парникови газове.

Добре известно е от научния и практически опит, че преминаването към регенеративно земеделие може да предизвика промени в появата и видовете плевели, нашествия на насекоми и болести. Има опити за такова преминаване, които са се проваляли заради неуспешен или икономически неизгоден контрол на тези проблеми. Дори добре разработената във Великобритания но-тил система е изоставена в началото на 1980-те след забраната да се пали слама заради възникнали проблеми с плевели и самопоникнали зърнени култури.