Фермерите не могат да бъдат конкурентоспособни без справедливи доходи и еднакви стандарти в търговията с трети страни. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на работна среща на високо политическо равнище на министрите на земеделието на ЕС в Брюксел. Той подчерта, че загубата на конкурентоспособност на европейските фермери не се дължи на техни действия, а е поради комбинация от растящи разходи, регулаторен натиск и неравнопоставеност спрямо вноса.
С над 4,4 млрд. лв. (4 413 368 847 лв.) са подпомогнати заетите в отрасъла на селското стопанство в България през 2025 г. по различни схеми и интервенции, разписани като политики от Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Финансовото подпомагане за реализацията на тези политики е извършено от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).
Членовете на ЕП приеха нови правила, които въвеждат по-голяма гъвкавост и подкрепа за земеделските стопани при спазването на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.
Предварителното споразумение, постигнато от преговарящите от Парламента и Съвета на 10 ноември 2025 г., беше прието с 629 гласа „за“, 17 гласа „против“ и 16 гласа „въздържал се“.
Осигуряването на стабилна и предвидима политическа рамка в подкрепа на земеделските производители и селските общности е ключът към запазване на жизнеспособността на сектора и гарантиране на неговото устойчиво развитие. Това заяви министърът на земеделието и храните Георги Тахов на форум на тема „Новата Обща селскостопанска политика след 2027 г.“, организиран от ресорното министерство.
Екипът на Министерството на земеделието и храните работи за модерно земеделие, устойчиво управление на ресурсите и активно партньорство с бранша. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов при официалното откриване на XIII-ия Национален агро семинар, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите, който се провежда в к.к. Албена. Той подчерта значението на форума, който тази година преминава под мотото „Земеделие в рестарт“.
Глобалните емисии на метан все още се увеличават, но новите регулации за отпадъците в Европа и Северна Америка, както и по-бавният растеж на пазарите за природен газ между 2020 и 2024 г. са причина за коригиране на прогнозите, като се очаква при сега действащото законодателство до 2030 г. емисиите да намалеят още повече в сравнение с прогнозираното през 2021 година.