Глобалните емисии на метан все още се увеличават, но новите регулации за отпадъците в Европа и Северна Америка, както и по-бавният растеж на пазарите за природен газ между 2020 и 2024 г. са причина за коригиране на прогнозите, като се очаква при сега действащото законодателство до 2030 г. емисиите да намалеят още повече в сравнение с прогнозираното през 2021 година.
„Осигуреният бюджет за Общата селскостопанска политика след 2027 г. трябва да гарантира продоволствената сигурност. Необходимо е той да е отделен, твърдо фиксиран в достатъчни размери и да отговаря на завишените предизвикателства пред земеделието“. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се провежда в Брюксел, Кралство Белгия.
България, като част от Европейския съюз (ЕС), допринася за изпълнение на общата цел на съюза за намаляване на емисиите на парникови газове и е напът да постигне целта до 2030 г. по отношение на общите емисии, но е изправена пред предизвикателства, които могат да забавят зеления ѝ преход. Това казаха за БТА от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) във връзка с климатичната конференция на ООН COP30 в Белем, Бразилия. Събитието ще се състои от днес до 21 ноември и ще отбележи десет години от Парижкото споразумение.
В момента аграрният сектор е изправен пред перфектната буря предвид геополитическата обстановка, климатичните промени, социални предизвикателства, демографска криза в селските райони и без науката и без активното участие на всички заинтересовани страни, включително на Института за аграрна икономика, няма да намерим правилната посока за развитие на сектора.
Трябва да бъдат създадени подходящи условия за земеделските стопани да поддържат конкурентно производство с адекватен принос към опазването на околната среда чрез подходящи стимули. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се провежда в Люксембург.
Европейската комисия (ЕК) представи днес "Стратегия за обновяване на поколенията в селското стопанство", в която се определя ясна пътна карта за подпомагане на младите земеделски стопани и привличане на повече хора в селското стопанство. Стратегията има за цел да удвои дела на младите земеделски стопани в Европейския съюз (ЕС) до 2040 г., като целта е младите и новите земеделски стопани да съставляват около 24 на сто от европейските земеделски стопани, съобщава ЕК.
България ще получи 7,4 млн. евро от селскостопанския резерв на ЕС за производителите на плодове, ядки и зеленчуци.
Европейската комисия ще предостави близо 50 млн. евро от резерва на страната ни, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния след настъпилите в тях значителни щети от неблагоприятни климатични явления. Тези държави могат да допълнят тази подкрепа от ЕС с до 200% национални средства.
Плащанията трябва да бъдат извършени преди 30 април 2026 г.
Българка е най-добра жена - биофермер в Европейския съюз за тази година. Миналата година България имаше финалистка в конкурса - Благовеста Василиева, коментира БНР. Сега обаче българка е победителка - Албина Ясинская, собственик и управител на биоферма "Розино", която е създадена през 2012 година.
Биологичното стопанство е в Розовата долина и има затворен цикъл на производство - от отглеждането на животните, до преработката и предлагането на готовия продукт. Ясинская грабна наградата в конкуренция със земеделски производителки от Франция и Финландия.
Академия за предприемачи в земеделието ще организира от 23 до 26 септември във Враца Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ) към Министерството на земеделието и храните, съобщи днес във Враца директорът на Центъра Момчил Станишев. Заедно с Търговско-промишлена палата Враца (ТПП) те организираха информационна среща за предстоящата академия, в която участва и директорът на Института по предприемачество към Университета за национално и световно стопанство доц. Костадин Коларов.
Създава се нова интервенция "Биологично животновъдство" с бюджет 85 млн. евро. Това бе решено в рамките на Комитета по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027. Тя ще е алтернатива на досегашната екосхема за биологично земеделие /селскостопански животни/ и ще бъде с тригодишен ангажимент. Средствата ще бъдат осигурени с прехвърляне на ресурс от интервенцията "Биологично растениевъдство", съобщиха от Министерството на земеделието и храните.