Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.
Членовете на ЕП приеха нови правила, които въвеждат по-голяма гъвкавост и подкрепа за земеделските стопани при спазването на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.
Предварителното споразумение, постигнато от преговарящите от Парламента и Съвета на 10 ноември 2025 г., беше прието с 629 гласа „за“, 17 гласа „против“ и 16 гласа „въздържал се“.
Осигуряването на стабилна и предвидима политическа рамка в подкрепа на земеделските производители и селските общности е ключът към запазване на жизнеспособността на сектора и гарантиране на неговото устойчиво развитие. Това заяви министърът на земеделието и храните Георги Тахов на форум на тема „Новата Обща селскостопанска политика след 2027 г.“, организиран от ресорното министерство.
Всяка година на 5 декември отбелязваме Световния ден на почвата. Денят е определен от Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) и се отбелязва официално за пръв път през 2014 г.
Днес, години по-късно, в Световния ден на почвата се включват над 150 страни по света с цел да се привлече общественото внимание върху поддържането на почвите в добро състояние и да се насочат усилия към устойчиво управление на почвените ресурси.
Основните преговори по бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) предстоят през 2026 г. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев по време на участието си в дискусионните панели в рамките на XIII-ия Национален агро семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите в к.к. Албена. Той припомни, че България отстоява позицията си за силна, стабилна и независима ОСП и ще защитава националните интереси в предстоящите дебати за бъдещето ѝ след 2027 г. По думите му секторът и администрацията работят единно в тази посока.
От 1 декември 2025 г. европейските стъклари, грънчари, ножари, бижутери и други производители ще могат да регистрират наименованията на своите продукти в нова система на ЕС за географски указания (ГУ). За първи път защитата, която отдавна се прилага спрямо храни и напитки, ще обхване и занаятчийски и промишлени стоки, с което ще бъде завършен единният пазар на ГУ. Ще бъдат защитени емблематични продукти като бохемското стъкло, лиможкия порцелан или ножарските изделия от Солинген, чиято репутация и качество са неразделно свързани с мястото им на произход. Новата система ще съхрани традиционните умения и работни места и ще помогне на потребителите да разпознават истинските, висококачествени европейски продукти. Превръщайки наследството във възможност, схемата ще укрепи регионалните икономики, ще запази културната идентичност на Европа и ще се бори с фалшификатите в ЕС и по света.
Екипът на Министерството на земеделието и храните работи за модерно земеделие, устойчиво управление на ресурсите и активно партньорство с бранша. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов при официалното откриване на XIII-ия Национален агро семинар, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите, който се провежда в к.к. Албена. Той подчерта значението на форума, който тази година преминава под мотото „Земеделие в рестарт“.
Глобалните емисии на метан все още се увеличават, но новите регулации за отпадъците в Европа и Северна Америка, както и по-бавният растеж на пазарите за природен газ между 2020 и 2024 г. са причина за коригиране на прогнозите, като се очаква при сега действащото законодателство до 2030 г. емисиите да намалеят още повече в сравнение с прогнозираното през 2021 година.
„Осигуреният бюджет за Общата селскостопанска политика след 2027 г. трябва да гарантира продоволствената сигурност. Необходимо е той да е отделен, твърдо фиксиран в достатъчни размери и да отговаря на завишените предизвикателства пред земеделието“. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се провежда в Брюксел, Кралство Белгия.
България, като част от Европейския съюз (ЕС), допринася за изпълнение на общата цел на съюза за намаляване на емисиите на парникови газове и е напът да постигне целта до 2030 г. по отношение на общите емисии, но е изправена пред предизвикателства, които могат да забавят зеления ѝ преход. Това казаха за БТА от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) във връзка с климатичната конференция на ООН COP30 в Белем, Бразилия. Събитието ще се състои от днес до 21 ноември и ще отбележи десет години от Парижкото споразумение.
В момента аграрният сектор е изправен пред перфектната буря предвид геополитическата обстановка, климатичните промени, социални предизвикателства, демографска криза в селските райони и без науката и без активното участие на всички заинтересовани страни, включително на Института за аграрна икономика, няма да намерим правилната посока за развитие на сектора.