Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Текст

Част 2: Плевели, болести и нашествия на насекоми

Добре известно е от научния и практически опит, че преминаването към регенеративно земеделие може да предизвика промени в появата и видовете плевели, нашествия на насекоми и болести. Има опити за такова преминаване, които са се проваляли заради неуспешен или икономически неизгоден контрол на тези проблеми. Дори добре разработената във Великобритания но-тил система е изоставена в началото на 1980-те след забраната да се пали слама заради възникнали проблеми с плевели и самопоникнали зърнени култури.

Част 1: Състояние на регенеративното земеделие в Европа

Водеща държава в прилагането на минимална или никаква обработка (но-тил) в западна Европа е Испания с около 650 000 хектара (към 2015 г.) или почти 5% от обработваемите площи. Единствено Финландия има по-висок процент, надвишаващ 7%. Това е постигнато за кратко време, като процесът е движен от фермерите и едва по-късно е подкрепен от услуги, от изследователски институти и от агро-бизнес сектора.

Част 2: Жизнеспособност на почвата

Най-показателният елемент за качество на почвата е органичната материя. Това е органичната част, която се състои от мъртви растения и животински остатъци на различна степен на разлагане. Тук не включваме растителна материя, която е жива, не се разлага и се намира на повърхността. Органичната материя съдържа преди всичко органичен въглерод, но също така и макро и микро хранителни вещества, които са ценни за растежа на растенията и малко количество неорганичен въглерод.

Част 1: Качества и поведение на почвите

Две от основните причини за стагнация и спад на селскостопанското производство в региона са именно продължителната интензификация на производството и деградацията и влошаването на почвеното плодородие. Рисковете от деградация на почвата често се подценяват и остават незабелязани от фермерите.

Поддържането на почвата в подходящо състояние за активните жизнени процеси на цялата хранителна система почва-растение-вода е ключов фактор за подобряване на способността й за биотично само- възстановяване и поддържане на продуктивния капацитет на земята.

Проучване на знанията

Прилагането на достиженията на науката и технологиите в селското стопанство има няколко цели: по-висока производителност, по-добро качество, повишени ефективност и конкурентоспособност. Науката модернизира селското стопанство и селските райони и дава принос за гарантиране на продоволствената и социалната сигурност, увеличаването на доходите, решаване на проблеми като интензивен труд, сезонност и намаляване на загубите на реколта.

Човешкият отпечатък върху природата в България

Човешкият отпечатък е свързан с процеса на антропогенизация на природата, който произвежда два вида резултати: антропогенизирана среда (повлияна от хората) и антропогенна среда (създадена от хората). Пример за среда, изцяло създадена от хората, би била суша, отвоювана от морето.

Защо и как устойчивото земеделие може да бъде решение за климатичните промени?

Земеделието е човешка дейност, която е в двупосочно взаимодействие с промените в климата. От една страна, то е пряко засегната от тях и същевременно излъчваща значително количество емисии, които от своя страна влияят на климата. Промените предизвикват стрес върху растенията вследствие на продължителните периоди на засушаване, последвани от екстремни валежи; загуба на въглерод и други важни елементи в почвата; дезертификация и ерозия; изместване на климатичните зони и трудности в приспособяването на земеделски практики към така изместените зони.

Национална научна програма „Интелигентно животновъдство“ - ИНТЕ-ЖИВО

Тракийски университет оглавява консорциум по Национална научна програма „Интелигентно животновъдство“ - ИНТЕ-ЖИВО, финансирана от Министерството на образованието и науката (МОН), съставляван от водещи академични институции в България. Основната цел на научната програма е провеждане на фундаментални и приложни научни изследвания за предоставяне на животновъдното направление на иновативни методи и средства за интелигентно и ефективно животновъдство с намалени човешки ресурси и намалено въздействие върху околната среда, и пряко реферира към приоритетите.

Горещите точки на биоразнообразие

Какво е гореща точка на биоразнообразие? Това е биогеографски регион с концентрация на биоразнообразие, застрашено от човешката дейност. Такива са само 38 места в целия свят и едва 3 в Европа. България, попада в границите на такава гореща точка, заради благоприятните си климатични условия. Само тук се намират видове от род Лопен, които се използват за лечебни цели.

Как да се противопоставим на незаконната сеч?

Природозащитната организация WWF България е създала мобилно приложение „Спаси гората“, чрез което гражданите могат да подават сигнали за незаконен дърводобив. То работи от 2020 г. и през последните месеци чрез него са получени над 50 сигнала за незаконна дейност в гората и за съмнения за неправомерен превоз на дървесина.