Текст

Част 3: Принципът но-тил

08.02.2023 г.

Регенеративното земеделие: предотвратява деградацията и ерозията на почвата; възстановява потенциала на почвата и нейната екосистема за агроекологична производителност; създава благоприятен цикъл на развитие на почвата.

Част 2: Плевели, болести и нашествия на насекоми

27.01.2023 г.

Добре известно е от научния и практически опит, че преминаването към регенеративно земеделие може да предизвика промени в появата и видовете плевели, нашествия на насекоми и болести. Има опити за такова преминаване, които са се проваляли заради неуспешен или икономически неизгоден контрол на тези проблеми. Дори добре разработената във Великобритания но-тил система е изоставена в началото на 1980-те след забраната да се пали слама заради възникнали проблеми с плевели и самопоникнали зърнени култури.

Част 1: Състояние на регенеративното земеделие в Европа

25.01.2023 г.

Водеща държава в прилагането на минимална или никаква обработка (но-тил) в западна Европа е Испания с около 650 000 хектара (към 2015 г.) или почти 5% от обработваемите площи. Единствено Финландия има по-висок процент, надвишаващ 7%. Това е постигнато за кратко време, като процесът е движен от фермерите и едва по-късно е подкрепен от услуги, от изследователски институти и от агро-бизнес сектора.

Част 2: Жизнеспособност на почвата

24.01.2023 г.

Най-показателният елемент за качество на почвата е органичната материя. Това е органичната част, която се състои от мъртви растения и животински остатъци на различна степен на разлагане. Тук не включваме растителна материя, която е жива, не се разлага и се намира на повърхността. Органичната материя съдържа преди всичко органичен въглерод, но също така и макро и микро хранителни вещества, които са ценни за растежа на растенията и малко количество неорганичен въглерод.

Част 1: Качества и поведение на почвите

16.01.2023 г.

Две от основните причини за стагнация и спад на селскостопанското производство в региона са именно продължителната интензификация на производството и деградацията и влошаването на почвеното плодородие. Рисковете от деградация на почвата често се подценяват и остават незабелязани от фермерите.

Поддържането на почвата в подходящо състояние за активните жизнени процеси на цялата хранителна система почва-растение-вода е ключов фактор за подобряване на способността й за биотично само- възстановяване и поддържане на продуктивния капацитет на земята.

Проучване на знанията

30.11.2022 г.

Прилагането на достиженията на науката и технологиите в селското стопанство има няколко цели: по-висока производителност, по-добро качество, повишени ефективност и конкурентоспособност. Науката модернизира селското стопанство и селските райони и дава принос за гарантиране на продоволствената и социалната сигурност, увеличаването на доходите, решаване на проблеми като интензивен труд, сезонност и намаляване на загубите на реколта.

Човешкият отпечатък върху природата в България

09.11.2022 г.

Човешкият отпечатък е свързан с процеса на антропогенизация на природата, който произвежда два вида резултати: антропогенизирана среда (повлияна от хората) и антропогенна среда (създадена от хората). Пример за среда, изцяло създадена от хората, би била суша, отвоювана от морето.

Таг

Защо и как устойчивото земеделие може да бъде решение за климатичните промени?

04.11.2022 г.

Земеделието е човешка дейност, която е в двупосочно взаимодействие с промените в климата. От една страна, то е пряко засегната от тях и същевременно излъчваща значително количество емисии, които от своя страна влияят на климата. Промените предизвикват стрес върху растенията вследствие на продължителните периоди на засушаване, последвани от екстремни валежи; загуба на въглерод и други важни елементи в почвата; дезертификация и ерозия; изместване на климатичните зони и трудности в приспособяването на земеделски практики към така изместените зони.

Национална научна програма „Интелигентно животновъдство“ - ИНТЕ-ЖИВО

21.10.2022 г.

Тракийски университет оглавява консорциум по Национална научна програма „Интелигентно животновъдство“ - ИНТЕ-ЖИВО, финансирана от Министерството на образованието и науката (МОН), съставляван от водещи академични институции в България. Основната цел на научната програма е провеждане на фундаментални и приложни научни изследвания за предоставяне на животновъдното направление на иновативни методи и средства за интелигентно и ефективно животновъдство с намалени човешки ресурси и намалено въздействие върху околната среда, и пряко реферира към приоритетите.

Горещите точки на биоразнообразие

18.10.2022 г.

Какво е гореща точка на биоразнообразие? Това е биогеографски регион с концентрация на биоразнообразие, застрашено от човешката дейност. Такива са само 38 места в целия свят и едва 3 в Европа. България, попада в границите на такава гореща точка, заради благоприятните си климатични условия. Само тук се намират видове от род Лопен, които се използват за лечебни цели.

Subscribe to Текст