Трудови отношения

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

Секторът се отличава и със своята категорична сезонност, което пък обуславя преобладаваща временна и сезонна форма на заетост. Това е определяща предпоставка за несигурен и неформален труд и съпътстващите го сериозни социални проблеми в сектора и в регионите. Много голяма част от сезонните работници работят без договор и им се заплаща твърда сума по устна договорка.

Тези обстоятелства имат своите отрицателни последствия като по-ниско качество на работната сила заради малки възможности за повишаване на уменията или участие в ученето през целия живот; ограничени възможности за колективно упражняване на права; произведена добавена стойност, която е по-ниско конкурентноспособна в сравнение с другите европейски страни и социално неравенство.

Друга характерна особеност е слабото участие на заетите в селското стопанство в осигурителната система.