Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.
Европейската комисия предлага набор от мерки, чрез които европейският лозаро-винарски сектор да остане конкурентоспособен и устойчив през следващите десетилетия с оглед на предизвикателствата, пред които е изправен.
Необходима е стабилна самостоятелна Обща селскостопанска политика с отделен специален бюджет, която се основава на два стълба с повишена взаимна съгласуваност. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, по време на което, Европейската комисия представи „Визия за селското стопанство и храните - Съвместно оформяне на привлекателен земеделски и хранително-вкусов сектор за бъдещите поколения“.
Европейската комисия официално създаде Европейския съвет по земеделие и храни (EBAF), като по този начин изпълнява ключова препоръка от Стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство. Председател на съвета ще бъде комисар Кристоф Хансен. Целта на EBAF е да поддържа нова култура на диалог, доверие и участие на много заинтересовани страни на високо ниво сред участниците във веригата за доставки на храни и гражданското общество, както и с Комисията. Първото заседание се проведе на 4 февруари.
Европейската комисия обяви началото на два конкурса, посветени на иновациите и творчеството, вдъхновени от Новия европейски Баухаус (НЕБ): петото издание на наградите „Нов европейски Баухаус“ и новите насърчителни награди „Нов европейски Баухаус за малки общини“ в селски райони или с под 20 000 жители.
Проучване на „Евробарометър“ показва, че подкрепата за общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е достигнала рекордно високо равнище. Обществената осведоменост за ОСП достигна най-високото си ниво от 2007 г. насам. Над 70% от анкетираните са съгласни, че чрез ОСП ЕС успешно изпълнява ролята си за осигуряване на безопасни, здравословни и устойчиви храни с високо качество.
26 ноември е Световният ден на маслината и маслиновото дърво. Древните гърци са вярвали, че маслиновото дърво е божествено и е пратено на хората от богинята Атина Палада. Още в древен Египет маслината била почитана като символ на справедливостта, маслиновата клонка е символ на мир.
Полезните съставки за човешкия организъм в маслината са многобройни, а зехтинът, вече е неизменна част от всяка кухня.
Представен днес по време на Форума на заинтересованите страни от Обсерваторията на ЕС за почвите, докладът за състоянието на почвите в Европа за 2024 г. оценява състоянието на деградация на почвите в целия Европейски съюз (ЕС) и в други държави от Европейското икономическо пространство, включително Украйна, Турция и Западните Балкани. Докладът показва тревожно състояние и тенденции (деградацията на почвите се влошава много през последните години) и подчертава необходимостта от незабавни действия за обръщане на тази тенденция, пише Европейската комисия (ЕК) на официалната си страница.
Европейската комисия отпусна над 380 милиона евро за 133 нови проекта в Европа в рамките на програмата LIFE за околната среда и действията по климата. Проектите по LIFE допринасят за широк спектър от цели на Европейския зелен пакт в областта на климата, енергетиката и околната среда. Тези инвестиции ще окажат трайно въздействие върху околната среда, икономиката и благосъстоянието на всички европейци, съобщиха от ЕК.
След тежки сътресения и висока нестабилност през предходните години селскостопанските пазари в Европейския съюз (ЕС) показват положителни признаци на стабилизиране, тъй като разходите за суровини постоянно намаляват през последните месеци, а инфлацията при храните се връща към умерени темпове. Общата макроикономическа и ценова среда на храните показва възможни подобрения в търсенето на селскостопански хранителни продукти в повечето сектори.
Ясни са осемте победители в третото издание на Европейските награди за биологично производство. Те бяха обявени на 23 септември в Брюксел по случай Деня на биологичното производство в Европейския съюз. Тази година бяха получени близо 100 кандидатури, от които бяха избрани 24 кандидати от 11 държави членки. За първи път имахме и българско участие в лицето на биологичния животновъд Благовеста Василиева от „Дивата ферма”, която беше номинирана в категорията за био дама фермер.